Ми да..примерно на неговите дивотии. Или на разни истории от типа "какво щеп равя сега, как ще го забравя, той е единствен, уникален" и т.н.

Общо взето нищо специално не ти се е случило, нито той е толкова неповторим че да си заслужава страданието, нито ти си толкова уникална че да се смяташ за жертва и че съдбата е била несправедлива.

Било, каквото било - заключваш спомените и моментите в няке шкафче в главата ти, отваряш нова страничка и си продължаваш весело и безгрижно живота