Разумът или чувствата?

[airineairine]

дилема
хммм, за първи път пиша в такъв сайт, такава история. Но, просто искам да го кажа на някого, тъй като пред приятелите си спазвам дух на политика под надслова "Аз разбирам! Аз виждам! Аз мога!", а всъщност май не е така.
Имам връзка с един мъж, път години по-голям от мен. Преди отново бяхме заедно за около половин година, а следващата половина се опитвахме да сме заедно (периода се характеризираше с много скандали, обиди, изисквания, съпътствани от шумни и страстни сдобрявания и отново). Правейки ретроспекция на този период, се оказва, че аз съм предявавала изисквания към него, които е нямало как (а и не е искал) да удовлетвори. Той, от своя страна, е разбрал колко не сме един за друг и хем е търсил начин да ме откъсне от себе си, хем не е искал да го стори (последните ни разговори го потвърждават).
Сега, след пет години прекъсване, отново се виждаме. Отначало отношенията ни бяха чисто сексуални, но с течение на няколко срещи секса остана на заден план, за сметка на приятните разговори и закачките. Тук спирам да говоря за двамата и ще продължа за себе си. Ясно разбирам какво става и какво трябва да направя, но някак ми се струва нечестно (най-вече спрямо себе си). На моменти имам усещането, че го обичам. Въпреки, че не знам какво би трябвало да изразява тази дума, това е първото нещо, което идва в умът ми, когато усетя това парещо усещане, идващо от гърдите ми.
Знам, че няма как да сме заедно, тъй като начинът му на живот не е този, с които аз съм свикнала. Това ще означава да се върна много назад в развитието си. Знам, че сега се чувствам добре с него, поради това, че се виждаме рядко; че се отпускам да бъда себе си и да заявявам потребностите си в много по-голяма степен, отколкото преди (запълвам дефицити от предходни връзки); допускам, че може да идеализирам образът му; допускам, че ако се решим на по-сериозни крачки животът ми няма да е толкова розов; виждам, че двамата искаме различни неща от живота и това ще ни попречи да се разбираме. Интересното е, че той също го оценява и доста говорим на тази тема. На моменти дори звучи странно: двама души, на които им е толкова приятно да са заедно търсят 10 причини, поради които да се разделят. Звучи противопоказно на каквато и да било логична мисъл, но е факт.
Разбирам само аз да бях тази, която вижда връзката ни по този начин. Лошото е, че виждам това и у него: виждам, че иска да сме заедно; че подмята фрази от рода на "Ти си моето момиче" и и"искаш ли да живеем заедно", и после, като полят със студена вода отново започва да изрежда причините, поради които не трябва да го правим ...
Доколко трябва да се послуша студеният разум и доколко да се даде власт на чувствата в такава ситуация, когато двете си противоречат коренно?

Кирилицата важи и за заглавието.
Занапред се старай да слагаш една идея по-описателни заглавия.
kalpazanka

[mincheto]

След като и 2-мата се обичате,не виждам къде е проблема ,освен (ГОДИНИТЕ),но ако не са много и те НЕ са проблем.

[Smrazqvashta]

Една връзка се гради на много неща едно от тях е компромисите , дали Вие сте готови за тях обаче ?

[airineairine]

Въпросът за компромисите е много адекватен. Зависи с какво трябва да се съобразявам. Колкото до него: той не ги обича, тъй като ги приема за посегателство над личната му воля (наблюдения и опитът ме водят към това предположение). Колкото до това, защо не трябва да сме заедно, причините са много:
1. Чисто финансови.
2. Той се дразни на това, че искам да се реализирам професионално, а за мен това е много важно.
3. Начинът на живот тип "ден за ден" ме дразни вече.
4. Няма за какво да си говорим, освен за миналото и това, на кого как е минал денят. Няма изгледи да имаме общи теми, а за мен това е важно.
5. Пие доста. Ако има 4 лева, два ще ги даде за алкохол.
6. Аз не искам такъв живот, тъй като това ще ме убие.

[bratignat]

Не си пред дилема - иамш нужда, някой да потвърди съмненията ти, че няма да се получи - изгледите да се получи са малки. Пие - да пиеш е яко, но само на купон иако не те хваща. Съвсем различно е да харчиш последните си средства за алкохол, без значение колко си чаровен. Това, че сте с кофти финансово положение се преживява. Но това, че не ти позволява да се реализираш и пие...абе не изглежда отстрани особено обнадеждаващо.

Струва ми се, че ти си му спасителния сал.

[Elenichkaa]

незнам на колко си(аз съм на 17) и мисля,че е по-важно човек да си стъпи на краката(и в професионален и в семеен план),отколкото да гони 'изминали' 'неща'.
ако сии амбициозен човек и искаш да постигнеш нещо значимо,забрави за него и си намери човек,който ще те прави щастлива без да имаш толкова проблеми и черни мисли в главата.
....успех.

[sladur4etyYy]

бягай от него! може само да те завлече надолу. каквото било- било, трябва да имаш волята да го забравиш. не се вкопчвай в миналото ви, така най- много да провалиш собственото си бъдеще, защото за него не е никакъв проблем да си е с теб, ти не си му пречка, даже си му много удобна.

[MP]

Разум >>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>>> Сърце

[Vain]

С най-приятелски чувства ти казвам БЯГАЙ!
Много се говори как любовта побеждава всичко и т.н., а всъщност истината е далеч по-сложна. Да, обичате се, хубаво ви е заедно, тръпката е голяма, но колко ще продължи? Виждаш ли живота си свързан с неговия? Можеш ли да направиш такъв компромис със себе си и всичко, което искаш да постигнеш? Дали ако го направиш няма да съжаляваш след време?
Любовта не е вечна, изчезва, трансформира се... остава чиста обич, признателност за подкрепата, за приятните моменти заедно, за това, че този човек е бил опора в живота ти. А дали ще можеш да си с човек, който те е върнал назад в развитието ти, заради когото не си постигнала това, към което си се стремила?

[SuNsEt]

Аз на твое място бих прекратила отношенията си със него.Имала съм връзка,която се градеше само на хубави чувства,но също не можехме да сме заедно и така послушах разума си-разделихме се.Минаха 7 месеца,аз понякога още се сещам за него,въпреки че вече бях с един и сега съм с друг...Мисълта ми е че ще е по-добре да прекратите сякакви отношения тъй като и да се опитате да бъдете приятели няма да се получи.Имаше един стих,в който се казваше "Бяхме най-щастливите на този Свят,но от сега нататък ще сме си най-далечните".След като нямате бъдеще,няма смисъл да се тормозите взаимно и за двамата ще е по-добре да се разделите мирно и кротко и с уважение един към друг.Знам,че чувствата понякога са по-силни и много пъти ще ти се иска да потънеш в дън земя,ако послушаш разума си,но живота е пред теб и никога не знаеш какво ще се покаже зад ъгъла.Бъди силна и сложи край на мъките.

[zority7]

В един саит четох подобна тема,някой казваха да следваш сърцето си ,друго разума....Но както казваш ти ще се върнеш много назад в развитието си ако останеш с него,там също се поставяше въпроса за това,и се съветваше да се слуша разума,защото сърцето нямало как да те изхранва и т.н.,ти сама си знаеш какво чувстваш и виждаш дали чувствата са взаимни

[Gllory]

бягай от него! може само да те завлече надолу. каквото било- било, трябва да имаш волята да го забравиш. не се вкопчвай в миналото ви, така най- много да провалиш собственото си бъдеще, защото за него не е никакъв проблем да си е с теб, ти не си му пречка, даже си му много удобна.

++
РАЗУМЪТ
Особено след като изброи част от причините които не трябва да сте заедно.

Когато се заговорим с майка ми, тя винаги ми казва да не слушам сърцето си, а разума

[balon4eeeee]

С разум без чувства - до никъде .

[justonegirlwithonehope]

Моето мнение е, че трябва да прекратиш отношенията си с този човек.Абстрахирай се от миналото и продължи напред.Мисля, че това е най-доброто решение.