Трудно, но постижимо бих казала! С общи усилия, мои и на приятелките ми, продължавам напред! Все пак животът не е свършил, заради едното момче! Толкова много имаме да изживяваме занапред, че това е една малка искрица в нашия живот... Трябва да се мисли позитивно и да гледаме напред! Нима принцът не е там отсреща на другия бряг и не чака да прекосиш дървеният и пропаднал мост, та да може след това заедно по зелената поляна боси да вървите? За всеки има по един такъв принц и единствено от нас самите зависи кога ще прекосим дадения мост, та да се докоснем до истинското щастие!