- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- Любов
- Защо си мислим,че можем да предпазим'любовта' си от всичко?
Абе доста се чудя....
Върти ми се следното нещо: Когато си много ама много влюбен и над човека,в който си влюбен ти се струва,че грози опасност защо подяволите си мислиш,че си нещо като Господ и можеш да го защитиш от всичко.Мислиш си,че си всезнаещ и силен,обаче разбираш,че действителността е другааа>????
пълна идиотщина..знамама е интересно какво мислят 'хората' тук?
Винаги съм се чудела защо чувам критики само зад гърба си и сега го осъзнах...тях не ги беше страх от това да не ме наранят,обидят или натъжат,страха бе породен от това че ако го кажат директно на мен...ЩЯХ ДА ГИ СРИНА!
Не че си го мислим, просто ни се иска да е така. Ще ти кажа аз какво чувствам, когато страда мой любим човек. Искам да съм на негово място, да мога да взема болката му, тъгата му, мъката му. Защото съм готова да забарвя за себе си в този момент, ако поне за малко мога да облекча страданието му. Имам чувството, че някъде в гърдите ми гори огън, който ме убива, а факта, че в някои случаи съм безпомощна ме кара да мразя целия свят. Не си вярвам, че съм Господ, защото ако бях никога нямаше да позволя това да стане.
Само глупакът повтаря старите грешки, надявайки се на нов резултат!
Аз не си мислих, че съм нещо като Господ. Веднъж съм се влюбвала истински и тогава, през цялото време знаех, че нещо може да се случи...
п.п. А и ако си достатъчно сигурен, че човекът, в когоТО си влюбен(който обичаш) изпитва същите чувства (почти) нищо не може да ви попречи.
Това, че когато човек е влюбен не гледа грозната страна на нещата и си мисли, че светът е розов, не значи че се мисли за господ.![]()
МОМИЧЕ!
So I try to hold onto a time when nothing mattered
And I can't explain what happened
And I can't erase the things that I've done
No I can't
Аз мисля точно обратното,постоянно ме е страх да не се случи нещо,което да ни раздели или да го отнеме от мен,не знам сигурно защото ми се струва прекалено хубаво за да е истина...
Never again will I hear you
Never again will I miss you
Never again will I fall to you
Never
Never again will I kiss you
Never again will I want to
Never again will I love you
Never!
точно така...прекалено хубаво,за да е реалност!Първоначално написано от Lady_003
това е страшното!
Винаги съм се чудела защо чувам критики само зад гърба си и сега го осъзнах...тях не ги беше страх от това да не ме наранят,обидят или натъжат,страха бе породен от това че ако го кажат директно на мен...ЩЯХ ДА ГИ СРИНА!
За съжаление само една жена може да си мисли така - поне така мисля аз![]()
Защото обичаш.
Ако не можеш да промениш дадена ситуация, промени отношението си към нея.
това е нормално,защото може би се опитваме да предпазим човека до нас и не искаме нищо и никои да развали щастието ни
Нищо не е грешно,ако те кара да сияеш от щастие!
аз съм на обратното мнениеПървоначално написано от bilqnavod
![]()
но мисля,че няма и нищо общо с половете,тва си е човешката психика...
Винаги съм се чудела защо чувам критики само зад гърба си и сега го осъзнах...тях не ги беше страх от това да не ме наранят,обидят или натъжат,страха бе породен от това че ако го кажат директно на мен...ЩЯХ ДА ГИ СРИНА!
помислете над следното (не казвайте дали това е нормално,защото обичаш и тем подобни) а какво текара да се чувстваш несигурно.
ЗАЩО СИ МИСЛИШ,ЧЕ МОЖЕШ....а не защо искаш?? :think:
Винаги съм се чудела защо чувам критики само зад гърба си и сега го осъзнах...тях не ги беше страх от това да не ме наранят,обидят или натъжат,страха бе породен от това че ако го кажат директно на мен...ЩЯХ ДА ГИ СРИНА!
Силните чувства към даден човек,те карат,да мислиш,че можеш да направиш всичко на света заради нея.Въпросът е ,дали човека отстреща заслужава такова нещо?Първоначално написано от Elenichkaa