Не че си го мислим, просто ни се иска да е така. Ще ти кажа аз какво чувствам, когато страда мой любим човек. Искам да съм на негово място, да мога да взема болката му, тъгата му, мъката му. Защото съм готова да забарвя за себе си в този момент, ако поне за малко мога да облекча страданието му. Имам чувството, че някъде в гърдите ми гори огън, който ме убива, а факта, че в някои случаи съм безпомощна ме кара да мразя целия свят. Не си вярвам, че съм Господ, защото ако бях никога нямаше да позволя това да стане.