Добре...ами не знам темата дали е в правилния раздел,ако не е моля да ме извиниете,но имам нужда от съвет...Та,адски притеснителна съм...понякога се справям,но сега усещам че затъвам...миналата година близо месец си търсих приятели и компания в новия клас,и то просто защото като съм на ново място почти никога и дума не обелвам...запознах се с три момичета на първия учебен ден (едната я познавах от по отдавна) но...не останахме фр-та...сега компания си имам-мн се забавляваме всички...но проблема е другаде...март месец започнах тренировки по танци...уж бях с една "добра" приятелка,която два месеца по-късно ме заряза иии...първо оправдание беше че момчето в което беше влюбена я е гъделичкало и през това време паднала по някфи стълби и си изкълчила крака на три места,после че е наказана да не излиза,и сега че баща и не давал...вече не и вярвам...но през това време през което тренирам просто ми е трудно да контактувам с другите момичета от групата...танцувам,радвам се че го правя,днес дори едната хореографка ми каза че започвам да ставам по добра и по бързо да помня,но мълча като пън...мисля че другите започнаха да ме мислят за някаква надуфка или нещо от рода...просто се тревожа че ако кажа нещо ще е адски тъпо и ще се изцеля неподготвена...адски трудно ми е да си "развържа езика",дори като получих похвалата не можах да покажа че се радвам както ми идеше отвътре...посъветвайте ме нещо,адски гадно ми е...