Край.
Приемам го, въпреки че все едно някой ми е отнел онова, за което се радвах. Безчувстен, безскрупулен, просто искаше разговора да приключи бързо, за да улесни себе си.

И сега? Какво? Няколко дни, за да събере мислите си... А аз? През тези дни какво да правя? Знаете ли, че ми писна от тези негови номера и сега ми се иска да се обадя на някого да излезем, да не се чувствам виновна, защото той винаги после "съжалява". Искам да се свърши, не искам да ми е гадно.

Но как? Каква е тайната? Всеки път прилагам някакви внушения и стратегии, но остана ли сама, сякаш пропадам в някаква бездна. Не искам да съм слаба. Искам сега да бъда силна, да издържа на напрежението, да не го търся, защото НЕ ЗАСЛУЖАВА.

Всеки заслужава втори шанс... Той го получи и пропиля. Хилядите обещания, хубавите моменти, не значат за него и грам.

За мен обаче значеха. И си задавам въпроса какъв е смисълът? От всичко това? Да стана по-силна? Да си взема поука? Че аз не виждам изход от тази ситуация.
Постояно съм на някакви кръстопътища и се чудя как да постъпя правилно. Искам да съм силна сега, не после. Но как? Как успяхте вие? Когато наистина сте държали на тази връзка, на този човек и изведнъж всичко рухне? От къде намирате сили?