Ето така ми звучи малко по-добре на мен:

Вълните яростно разбиват се в брега,
вятърът нашепва свойта песен,
цари навред зловеща тишина,
отива си пореден залез летен...

Слънцето изчезва от небето,
отстъпва място на нощта,
а тя покрива небесата с тъмно було,
поглъща и могъщата им светлина.

Аз крача боса по брега,
вятърът ме докосва нежно,
крачка по крачка бродя аз сама...
Изгубена съм безнадеждно...

Потънала във мисли пак мечтая,
тук да си със мене ти,
но теб те няма - аз го зная,
знам, че минало си ти.

Нямам повече да зърна твоите очи,
нежната усмивка, красивото лице,
няма да усетя топлата прегръдка,
нито любовта в твоето сърце...

Иначе стихотворението е хубаво! Няма нужда да се съобразяваш с моите редакции, но все пак се радвам, ако съм помогнал. Вземи му сложи и едно заглавие.