Цигарата на спомена

Стон на цигулка
влетял като призрак
в тихия дом;
символ безкрак
лишен от блясък
и мрак
един стон
като погром.

А музикантът стои
и плаче
ред по ред реди
своите сълзи
без да тъжи
обаче.

В ръцете - цигара
и малко дим -
на цигулка стара
за сърцата лек
за душите - отвара
сивкав
пушлив комин.

Някой ден
мелодията ще секне -
домът тих
ще е променен
и сред стон сломен
цигулката
бездиханна ще екне.