Авторе... чудничко наистина

Задълбаваш се прекалено много в теорията и оставяш маймуните да вилнеят из склада с банани.

Кратичко казано - в момента пълзиш солед девойката и се молиш тя да се обърне и да то подаде ръка. същевременно не искаш да се случва, защото не икаш да я нараняваш с всичките глупости, които изписа.

Очакваш отнякъде другаде да дойдат птички, растения, риби, жаби, носорозии и прочее твари в зоопарка ти, защото сега е пусто и празно.

е няма как да дойдат от самосебе си. Ти ще си този, който ги разпредели по клетките. С риск да прозвуча друбо - в момента лежиш в калта и се чудиш защо си паднал. И се чудиш защо все повече и повече потъваш.

Ми братле.. хвани се за лианата до теб, напрегни малко мускулите и се изтегли, после минаваш през близката река, изкъпваш се и чак тогава мислиш защо си се изсулил в калната яма. Макар че лично мен ако питаш - ясно е защо си паднал - щото си се заблеял някъде и не си видял камъка, който те е спънал.

Ако оставиш девойката... нищо няма да се промени в теб и душата ти. Ще си все същия празен зоопарк, само че този път няма да имаш причината за това.

Предлагам ти следното. Хващаш се на работа и каквото имаш неизживяно или непреодоляно.. се справяш с него. След това с широка и ведра усмивка отиваш да стиснеш ръката на момичето и да проведете един приятелски разговор, като хора, които се познават от 4 години. Като по този начин ще докажеш на всички, най-вече на себе си че си се поучил от грешките си.

Няма нужда да анализираш защо си паднал докато затъваш в калта. Това няма да те зиведе напред, нито ще ти помогне. Действай за да се измъкнеш. После ще мислиш.

Успех!