Искам да чуя вас

[balon4eeeee]

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%...B7%D1%8A%D0%BC

Какво нередно има в темата ми че получи ключ не ми е ясно ?
Защо трябва да е породен от някаква субстанция интереса ми към различни нещо които някои не разбират и веднага отхвърлят заради невежеството си ? 100 процента има хора на които ще им е интересно
Да не се заключва !

[SemperArdens]

Интересно е да, за момент си представих, че е истина. Самата идея ми се струва страшна

[balon4eeeee]

Представи си че е така . Че това в което живеем е реална за нас но погрешна проекция на съзнанието .

[Decu]

Аз съм се замисляла, но за мен това не може да бъде истина.

[balon4eeeee]

човешкото съзнание е повече от колкото си придставяме

[balon4eeeee]

Дообре де тука имаш право .
Благодаря за разбирането все пак .
Възможно ли е света да е погрешно но реално за нас възприятие ?

[Decu]

възможно е само за някои хора...

[balon4eeeee]

в смисъл ?

[Canis_Dirus]

Май тая вечер си взела синьото хапче, а?

[ZipFail]

Абсолютно е възможно, и това все пак не променя нищо...не намирам нещо особено плашещо в това..

[DebelaManekenka]

Кирилица

Harley

[balon4eeeee]

Абсолютно е възможно, и това все пак не променя нищо...не намирам нещо особено плашещо в това..

[semantics]

Знаеш ли, едва сега зацепих, защо беше пуснала предната тема...

Наистина, вкарай някоя и друга думичка. Не може да очакваш дискусия, след като ти нищо не си казал/а...

Нямам много за писане по темата, обаче... Има хиляди филми и книги по квантова физика/философия/психология/теология/еба-ли-го-логия, които говорят за това. Даже наскоро четох The Black Book, която е СУПЕР ДОБРА и е точно в тая посока.

Във всички случаи, също не го намирам за страшно. Все още не е ясно какво отражение има върху живота ни това знание (за вселената, съзнианието и пр.). Опасявам се, че на този етап може да стане по-скоро повод за още по-страшна човешка апатия...

[SolemnityOfDeath]

Интересно възприятие, но не бих заложил, че илюзиите биха били толкова пълнокръвни във въображението на някого.

Да не говорим, че мисълта, че съм илюзия в нечий ум, но в същото време той е илюзия в моя, е малко прекалено кръгова.

Като цяло - поредно абстрактно течение, което е интересно, но все пак не е истина (за мен).

[semantics]

Конфуций и пеперудата

Вървял един ден Конфуций из гората с учениците си много умислен и мълчалив. Те никога не го били виждали такъв, чудели се и накрая попитали какво има.
-Тази нощ сънувах, че съм пеперуда - отвърнал Конфуций. Учениците се засмели:
-Какво толкова странно имало в това. Конфуций продължил:
-И сега вървя и си мисля, дали пък в момента пеперудата не спи и не сънува, че е Конфуций?

[shadow4e]

Далечна ми е идеята да съм си измислила сега как някой ще пусне някоя безумна тема в секс например.

[realantisocial]

От край време човекът обича да извежда различни философски течения и идеи до екстремни крайности.
И така, когато философът е казал, че светът е всичко, но на първо място антропоцентричен, някой негов ученик, например или квартален идиот е решил да изведе идеята за стоенето на човека в средата на вселената до край. И да го превърне в болното схващане, че реалността е просто прожектиран филм.
Това е личното ми мнение по темата.

[OtherSide]

Самата идея на това 'философско учение' от линка е парадоксална.
Човек се оформя и развива като личност на базата на заобикалящия го свят (реалността). Обратното (несъществуването на този свят и опитите на съзнанието да бъде изграден един евентуален такъв) не би било възможно, защото един човек не би бил същият, ако светът му е различен (или се твърди, че не съществува).

[jghgh]

Конфуций и пеперудата

Вървял един ден Конфуций из гората с учениците си много умислен и мълчалив. Те никога не го били виждали такъв, чудели се и накрая попитали какво има.
-Тази нощ сънувах, че съм пеперуда - отвърнал Конфуций. Учениците се засмели:
-Какво толкова странно имало в това. Конфуций продължил:
-И сега вървя и си мисля, дали пък в момента пеперудата не спи и не сънува, че е Конфуций?

Тва между другото не е на Конфуций, поне 80% сигурна съм, че беше на някакъв друг китайски мислител.Много е филм обаче, ако седнеш да го мислиш. Въпреки че практически някак не е възможно животът ти да е сън.. Може и да е възможно, но толкова добре е прикрита тази възможност, толкова добре е излъгала сетивата, че човек си казва - какво да му мисля.
Самата мисъл за солипсизъм или нещо подобно е отново проектирана от съзнанието и може да е много далеч от това, което наистина са светът и/или човекът.



В първият момент тоя солипсизъм малко ме стресна, но във втория човек си казва, че дори да е така, е*ал си му майката.
Има възможност всичко да е само в главата ти, но е прекалено реално, за да осъзнаеш, че е само в главата ти (в случай, че то наистина е само в главата ти и е проекция)
От друга страна, такова "осъзнаване", че всичко е в главата ти и е измислено от теб самия, може да е лъжовно. Самото осъзнаване, че уж осъзнаваш някаква истина, да е проекция на съзнанието ти и тогава става един пълен хаос - и в теб, и в съзнанието ти, което вече едва ли не се превръща като затвор от мисли на съзнанието.


Мен задълбаването в подобни теории би ме влудило, избягвам ги и предпочитам да не вярвам.

[semantics]

Конфуций е! Гугъл ит!

Гол в банята влизам, ако греша!

[jghgh]

Имам една книжка за китайски мислители и там съм убедена, че друго име пишеше, за някъв китайски философ, който бил известен с подобни разсъждения и бил "философ на слабите", с негативна, пораженческа философия : р Мо'е бъркам де.

А това за пеперудата пък ме подсети за Джуан Дзъ, който си задал въпроса: "Аз ли сънувах, че съм пеперуда или пеперудата сънува, че е човек?

Джуан Дзъ е, това ми излезе в Гугъл на "пеперуда сънува", и това беше името на философа, написано в книгата ми.

В Уикицитат на Конфу няма такова нещо за пепередуте.


Все тая, мисълта е филмираща.

[Sham]

Адекватен начин за възприемане на себе си и света, на себе си в света, на света в себе си, бих казала. Абстрактно и силно поетично, следователно търпи тълкувания.<3

Още от древността хората вярвали, че изричайки дадени имена/думи, те ще се материализират пред очите им. Но защо силата да се крие само в изнесения глас? Няма да развивам теории по квантова физика, нито ще споменавам разните религиозни вярвания за силата на ума и самовнушението/вярата. И все пак, не е ли истина, всеки гледа към света (и себе си!) през собствените си очи, докосва със своите пръсти, осезава, вкусва, чува... А светът е мрежа от микрокосмоси, пресичащи териториите си, но говорещи на различни езици и притежаващи различни усещания, дефиниции, звуци и думи, които се пречупват между световете.

Аз не съм в ничий сън, не съществувам в ничия представа, аз съм такава, каквато се измисля, каквато се усещам. В страничните съзнания бродят стотици, хиляди мои проекции, които присъстват, оформят се, съществуват с речева, портретна, психологическа характеристики, мотивация и цел, измислени и изтълкувани от автора им.
//харесва ми идеята за човека-творец, да (щях да продължа, но ми играе скролът)

[m1nik]

До скоро мн размишлявах над описанието на понятието, дори незнаех, че може да се дефинира така като термин.
Мнението ми: Няма невъзмовни неща..