- Прекалено добра съм - това е нещото, което попринцип не мога да определя точмно към кое спада, защото се води добродетел уж обаче аз си го имам за недостатък... Ама като казвам прекалено добра наистина имам предвид ПРЕКАЛЕНО добра... Понякога даже си мисля че не мога да казвам не. Винаги гледам да угаждам на всеки и в повечето случаи накрая все аз излизам кривата и виновната. Случвало ми се е понякога да си мечтая да бъда лоша и гадна с хората, защото те не оценяват добротата ми...

- Наивна съм - връзвам се на почти всичко и все си мисля, че и останалите са като мен и няма да ме излъжат, а ще постъпят добре, а накрая само страдам... Просто повечето хора са гадни и не знам кога ще дойде деня, в който ще го осъзная най-накрая и ще спра да им се връзвам.

- Срамежлива и притеснителна съм в определени ситуации. Като бях по-малка бях страшно затворен в себе си човек и чак ме беше срам да говоря с хората. Сега не съм такава. Общо взето си общувам свободно с хората, но пак има моменти и ситуации, в които ми става нещо и сякаш си гълтам граматиката. Например ако излезем аз и моя приятелка с компания от хора, които не познавам ще се чувствам адски неловко и сконфузно и няма да обеля и дума в началото, но след това ще се отпусна и ще спре да ми пука.

- Слаба воля - това е един от най-големите ми недостатъци сигурно. Без значение за какво става дума волята ми е адски слаба и почти винаги се отказвам...

- Инат съм - това в определени моменти ми се явява като недостатък, но пък в други е било за добро