Цитирай Първоначално написано от ecstazy
схващам, че и ти й "влияеш на психиката". Ти си решаваш, но според мен това не е приятелство. Много хора са казвали, че приятелството изисква компромиси от 2те страни, а в случая те са само от твоя страна. В момента какви са ви отношенията? Говорите ли си?

/да не си помислиш, че я изкарвам лош човек. Не я познавам, но просто такива са ми вижданията../
Не разбирам как й влиая.. Говорим си нормално,кажа й нещо и тя запова да ми се дърпа и като й кажа аз какво мисля и тя: Ето виждаш ли как се държиш с мене , после аз съм виновна. Когато се промениш ти,ще се промена и аз. Но какво толкова съм казала .. изказвам си просто мнението. Не я разбирам изобщо.

Говорим си-да. Обаче Всеки ден се караме ВСЕКИ ДЕН за едно и също и след около час безсмислени изречения тя казва: КРАЙ НА ТЕМАТА. Обаче ако кажа аз така тя започва да говори,че само бягам от проблемите.

За годините ...Преди ми се сърдеше,че съм правила разлика в годините. НИКОГА не съм намесвала годините. Да,понякога ми иде да й кажа: Дръж се по малко по-зряло Но винаги си отказвам.
Все аз се права на интересна,все аз това,все аз онова..