На 12 почнах да ги скубя, по-скоро да ги почиствам. По някое време реших(след година да е било), че не са еднакви и не може така(по-късно, като си гледах снимки, разбрах, че още отпреди да почна да ги скубя са били леко асиметрични), и като хванах пинсетата... Едната я докарах тънка, другата ме достраша да я бутам. Майка се върна след час от работа и по-най бързия начин се зае да ми оправи веждите, че на другия ден щях и на море да ходя.

В крайна сметка ми ги направи тънки, но хубави. Това беше единствената намеса на някой друг, освен дясната ми ръка с пинсетата, до скъпоценните ми вежди. Оттогава сама си ги оправям, от време на време забравям да ги чистя или не ми остава време, и се налага да им променям формата, по-лесно ми е, отколкото да се занимавам да ги връщам в старата им. И така.