На някой от вас може би ще му се стори една нелепа и много тъпа история,но все пак ви моля за съвет..Предстои ми да кандидатствам тази година, на 13 съм.Не искам да се случи така както миналата учебна година...Не е нищо особенно но ето че се случи и провали живота ми изцяло.Влюбих се, за първи път...толкова хубаво чувство, но в същото време толкова трудно бе за мен да бъде тази свята любов несподелена...провалих се и в училище, изоставих приятелите си, изоставчих и себе си..превърнах се в петно...А той се държеше безпощадно...Докато един ден , започмах да не мога да чувствам нищо, нуждаех се т психолог...получих го , а той откри тежката диагноза "Паническо разтройство" (страхова невроза) което означава, че животът ми беше в опасност, защото изпадах ежедневно в кризи,под чийто влиание можех да извършвам глупости, дори да сложа край на живота си, започнаха ежедневни сеанси с психолог, силни лексарства, веднага щом свърши учебната година, заминах в провинцията, уж щтях да се пооспокоя и да СЕ ИЗЛЕКУВАМ, ПРОДЪЛЖАВАМ С ЛЕКАРСТВАТА И ДО ДЕН ДНЕСШЕН,и чувствяам същата любов към него, какво ли не направи за да ме унижи и докато се усетих бях в тежко състояни, скоро започва учебната година, и както казах ми предстои да кандидатствам, и не искам да се проваля отново, мечтите ми са да вляза в доборо училище и се боя , че щом го видя ще настъпят онези дни...и ще се проваля ( НЕ СЪМ ГО ВИЖДАЛА ОТ 2 МЕСЕЦА)...мОЛЯ ВИ БЕЗ УПРЕЦИ