Toва е от най-популярните и обичани сюжети в изкуството, но най-вече в киното от последните десетилетия, а също е застъпен и в много виртуални игри. Крепи се на три точки:
- главен герой, който е бил прецакан някога по някакъв начин, до степен това да стане основен отпечатък в живота му;
- отрицателен персонаж или персонажи (най-често зависи от това дали е игрален филм или сериал), които, правейки техните си лоши неща - тъмни сделки, кофти убийства, зли корпорации, каквото-ви-хрумне - стъпват по кокалчетата на нашия човек...;
- ...и това го прави много pissed off. В резултат, именно - започва "самостоятелно да раздава правосъдие".

На практика, въобще не е интересно кое е правилното и кое е грешното в подобен сюжет.
Единстветното съществено и причината подобни истории да се котират така добре е следният факт (важащ и за други популярни сюжети): зрителят се идентифицира с главния герой.
Тук на зрителят му е приятно да се вживее в личността и историята на човек, който сам се справя с несправедливостите в неговата реалност - нещо, което същият зрител не може или не прави в своята. Не е от значение балансът между добре и зло, нито съответно колко насилие име или колко близко до реалния свят е този във филма.