Нашите или по-скоро майка ми си мисли, че може само да ме командва и да ми казва как да живея живота си Ще започна отначало. На 16 години съм, момиче, живеех в голям град, но преди 3 години се преместих в по-малък. Толкова малък, че дори само ако мръдна всички разбират. Там се запознах с нови хора. Срещнах нови приятели и след време (година и половина) харесах едно момче, с което преди не бяхме много близки, но винаги сме имали симпатии един към друг. Тръгнахме, в началото всичко беше много хубаво и тъй като исках да излизам с него свободно без да се налага да се крия реших да споделя с нашите. Е, това беше ОГРОМНА грешка. Баща ми реагира сякаш съм убила човек, а майка ми.. Първо ми каза, че се радва, че съм и споделила (това беше първото ми гадже), но след това веднага добави, че той не бил свестен и т.н. и в крайна сметка бях принудена да приключа връзката си, за да се разбирам занапред с нашите. Сега не съжалявам, защото момчето наистина не ми оказваше много добро влияние, но тогава не го разбирах. Въпреки това, обаче, си мисля, че не беше правилно веднага да правя това, което майка ми ме накара, защото явно това нямаше да е последният път, в който тя се бърка. Сега, няколко месеца по-късно срещнах страхотно момче. Красив, умен, мил с мен и ето отново майка ми се намесва. С него в момента сме само прятели, въпреки че се харесваме, тъй като майка ми.. колкото и да е смешно.. ми забранява да имам приятел от моястото в което живея Казва ми, да съм внимавала, защото ако има нещо щяла да разбере и тогава не знаела... Не искала "да й се смеят" Казвала съм й, че ставам голяма и тя няма да ми казва вечно с кой да съм и с кой не, но явно тя не го разбира. А ако тръгна с него тя ще разбере и тогава пак ще стане като с предното момче и отново ще се чувствам зле, а не искам отново да преживея същото. След тази случка всички вкъщи ме гледаха накриво и не ми говореха Моля ви дайте ми някакъв съвет, защото явно с приказки няма да стане, а аз наистина много го хресвам