Ами според мен ти сама си си виновна донякъде, защото си тръгнала с него без да изпитваш нищо повече от приятелска обич. Опитала си се от съжаление да не го нараниш да бъдеш с него, но любов на сила не става ... Оттам са дошли всичките ви проблеми, защото когато не харесваш и не обичаш даден човек, а се мъчиш на сила да си с него, мислейки си за друг, нещата просто не се получават... Дай му време. Нека малко поутихнат нещата и след това поговорете. Кажи му, че го обичаш много, но като приятел и че не искаш да го губиш. Ако е съгласен да сте само приятели - супер, ако не - продължавай напред и това е. Аз също преди време загубих един много много добър и близък приятел заради мои си глупости и в началото ми беше много гадно и мъчно, но постепенно свикнах с мисълта, че вече няма да сме приятели... Не мога да отреча, че и до ден днешен се сещам за него и ми липсват разговорите ни и съветите му, и бъзиците му, и изобщо - липсва ми приятелството му, но вече не ме боли толкова много... Пак ми е кофти, но като че ли с времето нещата утихват