Офф и незнам от къде да започна, имах приятели повече от страхотни, имах момче до себе си, на което много държах.. бяхме щастливи много време.. с приятели ми излизахме постоянно,дискотеки,кафета , на всякаде, но преди няколко дни скъсах с приятеля си.. опрях се на момичетата който смятах за най-добри приятелки.. а те ми обърнаха гръб, винаги съм била с тях и в лошо и в добро...и в един труден момент.. осъзнах, че няма на кого да се опреш.. сега дори незнам какво да правя.. идва ми да плача и плача, но файда няма.. чудя се как е възможно да съм им вярвала на всичките толкова години, и изведнъж всички да ми забият нож в гърба.. как е възможно всички да са такива подли,всеки да гледа своя интерес.. какви хора сме само..


исках пред някого да си излея всичкото което ми е.. няма смисъл да ме опреквате в каквото и да е било...