Имали ли сте чувството понякога, че родителите Ви прекаляват с грижите? Държат се с вас като писано яйце, все едно сте новородени? Снощи се замислих над това. Дори майка ми ми каза наскоро, че за нея винаги ще си остана 'малкото момиченце'. И едва ли не не иска да порасвам.. Малко странно ми стана. Ами на вас случвало ли ви се е подобно нещо и какво мислите?
Всеки Божи ден...и то не като с писано яйце ами все едно,че ми е шеф...Майка ми е много много откачена...аз разбирам да се притеснява за мене като родител,ма нейното е прекалено.От една дума веднага си променя настроението ии..абе кълбо с емоции е иии..ужасно много се филмира от всяко нещо.Понякога имам чувството,че не мога да я издържам.
Почти винаги. Дори майка ми да е широко скроен човек винаги има неща, в които ме ограничава. Понякога си мисля, че има старомодни насаждения, но не я обвинявам. Смятам, че тя просто се грижи за мен. Не обичам когато хора между 10-16 години се оплакват от това как родителите им не ги пускат навън след 10 вечерта. На мен вечерният ми час е 9 и не мисля, че е малко. Докато майка ми ме гледа и отговаря за мен най-малкото, което мога да направя е да я слушам и да си остана нейното "малко момиченце".![]()
I believe that time destroys everything. You can take one beautiful apple, red. After a while, it becomes shrivelled and full of worms, just like what happens to us.
-M.B.
Даа,почти винаги..И когато им кажа,че вече
съм достатъчно голяма - получавам същия отговор:
- "За нас ти ще си останеш "малкото момиче"... "
Понякога адски много ми писва,но няма спасение![]()
Времето избира кой да срещнеш в живота си, сърцето избира кой да обичаш,
но само ти избираш кой да остане ♥
Ами не. Родителите ми още от доста малка ми казаха : Вече си голяма,няма постоянно да сме до теб, живота си е твой, живей го ,както си искаш, но внимавай да не съжаляваш после. Нямам ограничение нито във вечерния час, нито в каквото и да било.![]()
Неприлично Щастлива .. : )
Преди-да,сега вече- не.
За вашите винаги ще си останеш "малкото момиченче" просто защото си им дете.Ще останеш дори и на 30 да станеш.
Да понякога се държат все едно съм бебе, но така е по-добре от колкото да не им дреме за мен.
И с мен така е понякога, но от страна на майка ми.Първоначално написано от Djuff
не,имам известна свобода,все пак сам на 16,досадно е да ти висят постоянно над главата![]()
ами нормално е това, притесняват се, искат да ни е добре
и моите бяха така, ама вече всички чакаме момента в който ще се махна от вкъщи![]()
[ мразим хора! ]
'И аз ще се изплезя на света,
обесен върху черния прозорец.'
('Дяволско' - А. Далчев)
Хмм с мен не ми прави впечатление да е така, но с брат ми (той е с 4 години по-малък) да. "Нарежи му салам, сложи му да яде, пусни му климатика"- все едно не може да го направи сам (все пак е на 11, може). Понякога е много дразнещо, чудя се кога ще разберат, че е пораснал.
Рядко.
Баща мине се държи твърде грижовно за мен. Ограничаваме в доста неща, но пък не прекалява с грижовността.
Но майка ми понякога прекалява с грижите и това не всеки път ми харесва, защото има ситуации, в които искам да се справя сама. Когато видя, че няма да успея тогава искам да я потърся за помощ.
имам брат, по - голямПървоначално написано от DJEB
облечи се да не ти е студено, съблечи се да ти не е топло, стопли си яденето.. дрън дрън дрън
оф
На моменти са много притеснени и не могат да дишат без мене, друг път имам чувството, че отделят повече внимание на кучето ми. Странни хора.![]()
++Първоначално написано от sasheto0o
ии аз съм така
![]()
![]()
![]()
awerw♥