Отговор в тема
Възможно ли е причината да не мога да водя нормални , продължителни и каквито и да е връзки да е факта че нигока не съм виждала майка си и баща си като съпруг и съпрута ? Спомням си че е имало опити от майка ми да бъде по интимна с него но той винаги е риагирал грубо и отблъскващо към нея . Това не ми е повлияло нито ми е било някаква тревога някога ... проста се чудя дали може пък това да е причината макар до сега да не съм го осъзнавала ...
Не.До някаква възраст децата се учат от родителите си,следят действията и постъпките им,което е нормално,както и да им подражават.Характера си обаче го градиш ти.Но не можеш да ги виниш за това,че нямаш продължителни и стойностни връзки,по-скоро не си намерила точния човек
да и аз така мисля
Може да не знаеш как се поддържа връзка поради липсата на модел, но личния опит е най-важен. Това не може да те спре. Просто продължавай напред и прави това, което смяташ за правилно.
Попринцип децата взимат за пример родителите, но това не означава, че ти задължително ще имаш съдба като тяхнатаще натрупаш опит и ще видиш, че не зависи от теб, а главно от човека с който си.
Аз ще ти кажа че може.
Защото споменаваш думичката НИКОГА
И предвид че ти имаш двама родители, които доколкото разбирам дефакто са съквартиранти... ти е даден начина как да имаш непродуктивни взаимоотношения с противоположния пол. И тъй като ттова еединствения модел който си имала за доста дълъг период от време.. да кажаем 13-14 години.. ти си го възприела като най-правилния на неосъзнавано от теб ниво. И следователно ключа към непродуктивните ти връзки се крие именно тук, че ти смяташ това за единственото възможно и праивлно решение.
Разбира се не само родителите са виновни в този случай. Ти си надградила над този модел и сега той е това, което ти си го направила. Това е твоя модел на поведение, с основа дадена ти от родителите. Както междувпрочем всички други модели, които имаш.
За да бъде променена тази нагласа.. се иска доста доста работа...
Едит: Радко... ще те разочаровам. Ти не си нищо повече от украсено доказателство за успешните възпитателни способности на родителите ти(или липсата на такива). Не изграждаш нищо, което вече не ти е било дадено. В този смисъл родителите ти моделират характера(волно или неволно) всичко което правиш ти е да доразвиеш нещата в насоката, която те са ти определелили чрез вниманието си, или безхаберието си. Без да се иска креативност от твоя страна.
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
^^ Добре де, нашите пък са разведени и наистина никога не съм виждала НИКАКВИ топли отношения. Баща ми си има любовница, с която се държи като с парцал. Но досега все са ми били сериозни връзките. И доста стабилни. Аз мисля, че си е до характер и може би до това доколко си влюбена в индивида ( и той в теб).
^^^
Или си работила над себе си или водещ във връзката ви е бил приятелят ти и той знае как да води връзката ви. Едно от двете.
Стела.. в твоя случай липсата на двама родители заедно и съответно на модел, който да ти дадат е провокирало у теб да намериш отдругаде модел на връзка. И тук е момента че.. си достатъчно кадърна за да се насочиш към някой който има или е имал сериозна връзка и съзнателно или не да се поучиш от неговия/нейния опит.
Което е резултат от липсата на родителски модел на поведение. Защото ако имаше такъв - нямаше да възприемеш другия модел, ако ще и земята да се обърне с краката нагоре
доколко ще се влюбиш в някой зависи от това доколко те е страх да рискуваш. И доколко си свикнал да се разкриваш пред някой, както и да споделяш вещи/емоции/време с друг освен с теб. Което пък пак се моделира от родителите
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
Напротив,Владо не съм съгласен с поста ти като цяло.Прав си родителите дават основата за изграждане на характера,за това не споря.Но това е до един момент.В следващия ти започваш да разбираш че дадени неща от твоя характер са правилни ил не.Ти се стремиш да промениш нещо в себе си така че да ти харесва.Ти даде конкретен пример,до някъде си прав.Родителите ми са дали основата,казали са ми кое е добро и кое не.Но само толкова,всички други неща като поведение,начин на мислене съм си ги изградил аз,ту от личен опит ,ту от самоучение(от грешките ми например.).
Така че да обобщя-не можеш да виниш родителите ти за това,каето си ти.Може да са те учили по един начин,но ти определяш характера си и как ще го развиеш,дали ще следваш заданения шаблон или ще промениш нещо.
Радко.. представи си психиката наедин човек като едно неразорано поле. Казваш си хубаво - ще разора едната част и ще засея жито, в другата щезасея царевица втретата ще си направя овощна градинка.
Окей.. само че родителите са хората, които избират кои части да разорат и съответно какво може да се сее на тях. А от теб зависи дали ще посееш нещо и колко голямо ще порасте то.
Колкото и кофти да звучи - нямаш думата относно качествата на твоето същество. Отт еб зависи само доколко ще развиеш или не моделите, които вече са ти дадени. Т.е. ако родителите ти не са разорали частта за ябълкови дръвчета - няма да имаш ябълкови дръвчета. А ако много искаш ябълкови дръвчета.. ще стане кофти. И в този смисъл.. образно казано си резултата от техния експеримент като родители.
Ако това, което казваш беше вярно - форума нямаше да е пълен с теми от рода - той се държи отвратително с мен, обаче го обичами не мога да го оставя. Знам че не е правилно, но просто не мога.
И света щеше да бъде невъобразим хаос от прекалено многото способни и кадърни хора. Тук забиваме в една малко по друга тема,така че не се хващай за тая част.
"It's one of the great tragedies of life — something always changes."
Dr. Gregory House
Да не се хващам,но ще се хвана.
Не родителите,определят коя част ще разорат,както ти казваш.Те могат да се опитат,но детето само избира кои примери ще избере.За пример ще ти дам-може да избере да копира държанието на брат си и така да изгради своите качества,може да избере да подражава на чичо си,на съседа си,или дори на някой герой и така да формира характера си.Така че,не винаги родителите са решаващия фактор.
Добре авторката може би е травмирана,по някакъв начин,от държанието на нейните родители,но дали ще избере този модел на държание си е лично нийн избор.Ако вижда,че нещата не вървят-променя нещо.Така е заложен човешкия разум,винаги се стреми към съвършенство.Не е казано,че ако родителите са ти били такива и ти ще станеш такъв има много ярки примери от живота,за които мисля че се досещаш.
Поздрави иначе за написаното
и аз мисля такаПървоначално написано от bratignat
Нищо не е грешно,ако те кара да сияеш от щастие!
Мислех, да не се бъркам в тази тема, но както и да е.
Подкрепям Sh@dow. Ето защо. Valdesbg, твърдиш, че всеки, иска или не, подражава на модела на родителите си. Е в моя случай родителите ми са заедно, но мога да заявя, че за 20 години аз не съм видяла един мил жест, прегръдка или какъвто и да е признак на любов и привързаност между тях. Напук на всичко аз се раздавам във връзките си и получавам същото насреща. Израснала съм сред ежедневни скандали, красъци и обиди, но в отношенията с приятеля ми повишаването на тон е рядкост.
Давам тези примери, за да покажа, че когато си свидетел на НЕправилен модел на поведение, и осъзнаваш това, правиш всичко по силите си, за да не му подражаваш. Да, примерът в семейството е основата, но как ще се развиваш след това, зависи само и изцяло от човека.
I'll forget the love letters you never fuckin' wrote
[quote="valdesbg"] Подкрепям тезата ти.Да,никой не казва че родителите са виновни,защото те сьщо едва ли искат да са в такива отношения (просто обстоятелства),но те са главен образец за подражание на подрастващото дете!Всяко едно негативно отношение действа подсьзнателно на психиката на детето и се набива в сьзнанието,докато не дойде моментьт,в който тези натрупани негативи се вадят на показ (от сорта на страх,гняв,изолираност,нед верчивост и т.н)
Различни хора,различни характери.На някои хора много им повлиява това,на други - не.Познавам и двата типа.
Действитвително това,че никога не си виждала близост между вашите може да ти повлияе.Не го казвам точно от личен опит,но от лични наблюдения.В крайна сметка обаче,когаято намериш Единствения,той ще те се бори за теб и ти за него.Запомни,че не е задължително да бъдеш като родителите си,всеки сам избира своята съдба.Донякъде ..
Бях хиляди пъти Жулиета.
Само че накрая не умирах.
Милост ли?Проклятие е,Боже,
че след любовта оставаш жива
[quote="TheBeliever"] Да,но това твое отношение пак е повлияно от родителите.Ние не казваме,че трябва да си като тях,а че те влияят на понататьчното ти развитие.Ти сама си написала в отговора си думите "напук"
Всичките ми приятели които са били бити от родителите си като малки сега смятат че боя е правилния метод за възпитание . Защо ?
От бой едно дете няма ли да стане комплексирано или озлобено или прекалено плахо или... ?
По-скоро комплексирано,отколкото компрексирано
Иначе физическото насилие е съвсем друг въпрос,далече от тази тема
Без да исам .
Просто се замислих и реших да го напиша понеже темата тръгна в такава вълна .
Аз мисля че във възраст до 3-4 години детето попива всичко от околните най-вече от родителите си . Това се отразява на психиката със сигурност и някои от моделите които е получило си остават . Но мисля че после тези които не са правилните е редно да се осъзнаят и да се променят , като осъзнаеш че родителите не са виновни за това което се е получило от теб . Те са жертви на техните родители .. а техните родители на техните .. и така . Само че аз се чудя от къде ми идва проблема и логична се връщам назад в дестсвото си за да го намеря и да го премахна .
Няма нужда да се връщаш назад,когато отговора е пред теб.Просто погледни сегашната си връзка ако има такава,или някоя по-скорошна.Опитай се да разбереш какъв е проблема тя да не е пълноценна,какво и липсва.Дали проблема е найстина в теб,защото грешката може и да е в човека отсреща.Това че родителите ти не са били пример за подражание в любовта,не значи че ти не би могла да дадеш любов на човека до теб.
ми проблема ми е май май че не мога да я дам тая любов . Повече съм студена от колкото .... може би е защото човека отсреща не е точния , дори е много вероятно ама то поринцип съм така . Абе не съм много топъл човек е така ... а иначе самооценката ми е че не съм лош човек обичам хората и така нататъкама не си личи някакво ... такова го усещам . Не съм депресарка доста съв далече от това просто топлите вибрации липсват към околните .. хаха
Не знаех, че имам толкова разбиращи колеги в сайта....
вож откакто ти гепиха правата да не се присъедини към спам групичката,колега?
Откакто си сдадох правата доброволно, не ми дреме.вож откакто ти гепиха правата да не се присъедини към спам групичката,колега?
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
