Спонтанен аборт

Определение:
Спонтанен аборт е бременност, която завършва преди ембрионът да е способен да живее извън матката. Той бива ранен (до 12 г.с.) и късен (след 12 г.с.)

Честота:
Спонтанният аборт при ранна бременност е много често явление. Проучвания показват, че при жени, които знаят, че са бременни се среща между 10-20 %, докато в действителност е дори по-чест (до 30 %) включвайки и много ранните спонтанни аборти, които се проявяват като закъсняла дена менструация, при които бременността не е установена. От всички аборти 80% стават до 12 г.с. С възрастта се увеличава рискът от спонтанен аборт, като първата гранична възраст е 35г., а след 40г. рисът е неколкократно повишен.

Причини:
Различни фактори могат да предизвикат спонтанен аборт и е трудно да се прецени коя е точно причината за един аборт. В половината от случаите те остават неизяснени.
- Хромозомни аномалии на ембриона. Срещат се често при спонтанните аборти, като при ранните спонтанни аборти до 6 г.с. (вкл. т.нар. "кухо яйце") са до 90%. Предизвикани са от оплождането на дефектна яйцеклетка или сперматозоид. Причината за образуване на полови клетки с неправилен кариотип може да е балансирана хромозомна аномалия при родителите(т.е. те са носители на непроявен хромозомен дефекти, в следствие на което част от половите клетки които се образуват са дефектни) или нарушено деление на яйцеклетката, което се появява по-често с повишаване на възрастта на майката.
- анатомични особености и аномалии на матката – септум (преграда) на матката е честа причина за аборт, вътрематочни сраствания, миоми на матката. полипи на ендометриума. Тези причини най-лесно и точно се установяват чрез хистероскопия и могат да се коригират сравнително лесно.
- ендокринологични разстройства на майката – неконтролиран диабет, нарушения на функцията на щитовидната жлеза (хипотиреоидизъм, хипертиреоидизъм, тиреоидит на Хашимото), синдром на поликистозните яйчници (PCOS), инсуфициенция на жълтото тяло – тези нарушения могат да доведат до аборт в различен срок на бременността.
- имунологични фактори – някои имунологични разстройства на майката предизвикват по-често спонтанни аборти. Това са лупус, антифосфолипиден синдром, тромбофилии и нарушения на кръвосъсирването и др. Те се проявяват по-често в аборт след 8-10 г.с. и установяване на сърдечна дейност.
- инфекции в ранните етапи на бременността – вирусни и бактериални.
- външни фактори – тютюнопушене, консумация на алкохол, излагане на токсични вещества и др. са причини , които биха могли да увредят ембриона на всеки един етап
- неизяснени причини – повече от половината от спонтанните аборти остават с неизяснен механизъм.

Симптоми: Вагинално кървене и коремна болка в ранна бременност са основните оплаквания при спонтанен аборт. Но кървене и дискомфорт могат да съпътстват и нормална бременност. Много често кървенето спира от само себе си и бременността се запазва без допълнително лечение.

/начало/

Видове аборт:
Заплашващ аборт – Изявява се с кървене и болка без да има други знаци за проблем. Възможно е бременността да се запази.
Прогредиентен аборт – бременността е нарушена, има болки и контракции на матката, цервикалният канал е отворен и има кървене. Абортът не може да се избегне
Инкомплетен аборт – част от бременността е изхвърлена, но в матката има задържани части. Най-често плодът е изхвърлен , а части от плацентата са задържани
Комплетен аборт – цялата бременност е изхвърлена – матката е празна и цервикалният канал е затворен.
Септичен аборт – аборт, при който е инфектирана матката – най-често се получава при криминалните аборти, или ако нарушената бременност е била твърде дълго в матката без да се изхвърли. Симптомите са температура, треска , отпадналост, кървене, зловонна секреция.
Задържан аборт (“миссед”) – данни за мъртъв / увреден плод, който задържан в матката.
Хабитуален аборт – повтарящи се аборти. По определение се приемат при 3 последователни спонтанни аборта и едва тогава се започват по-разширени и специализирани изследвания. При жени със стерилитет може да се започне и след 2.

Диагноза: Диагнозата се поставя въз основа на анамнезата, симптомите, гинекологичния преглед и ултразвуковото изследване. На УЗ се преценява големината на ембриона, отговаря ли на срока на бременността, наличие на сърдечни пулсации, морфологични нарушения на ембриона.

Лечение:При доказване, че спонтанен аборт е неизбежен или вече настъпил има няколко опции на поведение според състоянието на майката.
1.Наблюдение и изчаквателно поведение: Основно при комплетен аборт. Понякога при доказан задържан аборт и стабилно състояние на жената може да се изчака известно време матката сама да изхвърли бременността. Ако бременността се задържи твърде дълго в матката съществува риск от развитие на инфекция, нарушения в кръвосъсирването, обилно и продължително кървене. Поради тези усложнения изчаквателното поведение не се предпочита.
2. Медикаментозен аборт – дават се лекарствени средства , които да стимулират изхвърлянето на плода от матката. Могат да се дават орално или вагинално. В България тези медикаменти на са лицензирани и заради това медикаментозният аборт не се прилага.
3. Оперативен метод – класическият и най-често използван метод е Дилатация и Кюретаж (D&C; abrasio residorum). Маточната шийката се разширява с инструмент , наречен дилататор и после съдържимото на матката се евакуира. В съвременната медицина почти винаги се използва аспирационен кюретаж. Усложненията са редки и малки, но все пак съществува риск от: инфекция , перфорация на матката. Повече информация прочетете тук.

След аборт:

1. Може да има леки болки или крампи, подобно на менструални, които се повлияват от НСПВС (аналгин, аспирин, аулин).
2. Няколко дена след кюретаж е нормално да има леко генитално кървене.
3. При засилване на болката , повишаване на температурата над 38 градуса, обилно генитално кървене или зловонно течение от влагалището пациентката трябва са се обади на лекуващия си лекар.
4. Трябва да се избягва секс, вагинален душ, тампони за около 2 седмици, докато цервикалният канал се затвори.
5.Tрадиционно на жените е препоръчвано да се изчака 2-3 месеца преди следваща бременност, но съвременни проучвания доказват, че няма повишен риск при по-ранно забременяване. Ние съветваме да изчакате една нормална менструация след аборта, за да може лигавицата на матката да се обнови и след това при желание може да се правят нови опити за забременяване.
6. При желание, контрацепция може да се започне веднага.
7. На жени с отрицателна кръвна група при аборт на ембрион при който е била установена сърдечна дейност се препоръчва да се направи Анти Д имуноглобулин за предотвратяване образуването на антитела и профилактиране на бъдеща бременност.
8. Препоръчителен е контролен преглед след една седмица.

Преди всичко жена прекарала спонтанен аборт трябва да се успокои и да разбере, че това е често явление и се случва. В повечето случаи това е един вид защитен механизъм на организма да се запазят само най-здравите ембриони. Не бива да се чувства вина или да се изпада в стрес. Едва при повтарящи се аборти е възможно да се направят някои допълнителни изследвания и да се търси евентуална причина, която да се коригира.

/начало/

Често задавани въпроси:
1. Колко време след аборт мога да правя нови опити за забременяване?

Отговор: Изчакайте една-две нормални менструации след аборта, за да може лигавицата на матката
да се обнови и след това при желание може да се правят нови опити за забременяване.

2. Кога след аборт мога да водя полов живот?

Отговор: 2 седмици след аборт можете да подновите половите контакти

3. Направих един ранен спонтанен аборт – какви изследвания да си направя?

Отговор: Един-два ранни спонтанни аборта могат да се случат на всяка жена и не бива да се притеснявате много. Няма нужда от допълнителни изследвания.

4. Имам три спонтанни аборта – какви изследвания да си направя?

Отговор: При вече 3 повтарящи се аборта трябва да се направят някои изследвания: хормонални изследвания на щитовидната функция, пролактин, изследване за антифосфолипиден синдром и нарушения в кръвосъсирването. Ако се докаже патология от тези изследвания има съответсваща терапия.

5. Направих късен спонтанен аборт след като беше установена сърдечна дейност на плода (след третия месец)– какви изследвания да си направя?

Отговор: При по-късни спонтанни аборти (след 10 г.с.), при които не е установена друга причина, може да се изследвате за антифосфолипиден синдром и нарушения в кръвосъсирването, както и хормонални изследвания на щитовидната функция, пролактин.