Досега не съм се впускала да пиша каквото и да било. Но много често когато изпитвам някакви чувства, имам огромното желание да напиша нещо да го покажа на света... това и правя:

Аз виждам и разбирам всичко във тази връзка. Знам всяка подробност от твоя живот преди и след като си ме срещнал. Зная какви са чувствата ти към мен и съм наясно и с моите чувства. Обичам да седя на гарата. Там където ходим вечери наред, дни преди да заминеш. Обичам това място и го мразя повече от колкото можеш да си представиш. Мястото което ни свързва и ни разделя, тези разписания които имат влиянието да ни казват кога и в колко часа точно ще се видим. Но вечерите, които прекарах там с теб... не мога да забравя небето, не мога да забравя лицето ти на лунна светлина, не мога да забравя начина, по който ми повтаряше: "Обичам те!".
Защото ще ми липсваш... Защото те обичам... Искам да заминеш, искам да намериш нови приятели. Просто не ме забравяй! Бъди такъв, какъвто винаги си бил, обичай ме по същия начин, погледни ме - виж как ти ме превърна от дете, в човек, който мечтае, желае, обича... човек като теб- готов, открит към света към развитието. Готов да понесе силния удар на Раздялата...
Ще ми липсвш!