- Форум
- По малко от всичко
- Фън, фън и пак фън
- Hа кой аватара..от двата предишни?VOL.2
Stotii![]()
Всяко нещо в живота се заплаща - с кръв, с пот, със сълзи, с лични жертви.Затова не завиждай, не знаеш кой с какво е платил!
Stotii![]()
0bичам те..* [h]
DarknessAngel
BioX
Roses are brown,
Violets are brown,
SOMEONE SHIT IN MY GARDEN
FuckedUp
През ада минах, но не спрях, а вървях и вървях. Над мен летеше моят страх като гарван чер. И чакаше да се предам, себе си да му дам, защото бях един и сам.
И беше мрак пред мен, и в мен, но вървях и вървях, и тихи мъртви гласове викаха ме при тях,
и аз за миг си пожелах да се спра и да заспя и уморен да ида в нищото.
И по ръба на простта аз върях и вървях.
Стоях от тъмната страна и обратно броях години, дни, и часове. Но не помнех кога във себе си съм пуснал болката...
Kapriz {}
Roses are brown,
Violets are brown,
SOMEONE SHIT IN MY GARDEN
KaPrIzZcHeTo![]()
XheroineX
ох какъв труден избор .. елена или heroine ..
и 2 та!!!!![]()
През ада минах, но не спрях, а вървях и вървях. Над мен летеше моят страх като гарван чер. И чакаше да се предам, себе си да му дам, защото бях един и сам.
И беше мрак пред мен, и в мен, но вървях и вървях, и тихи мъртви гласове викаха ме при тях,
и аз за миг си пожелах да се спра и да заспя и уморен да ида в нищото.
И по ръба на простта аз върях и вървях.
Стоях от тъмната страна и обратно броях години, дни, и часове. Но не помнех кога във себе си съм пуснал болката...
DaNGeRousLy
Stotii
Всяко нещо в живота се заплаща - с кръв, с пот, със сълзи, с лични жертви.Затова не завиждай, не знаеш кой с какво е платил!
DarknessAngel
Humans need fantasy to be human.
ValLoveYa
Монние![]()
![]()
Monnie
XheroineX
bloodyF
Приятел е този, който като му кажеш "Копеле, убих човек", а той да ти каже "Копеле, къде ще копаем?". XD
момиче
arizona
През ада минах, но не спрях, а вървях и вървях. Над мен летеше моят страх като гарван чер. И чакаше да се предам, себе си да му дам, защото бях един и сам.
И беше мрак пред мен, и в мен, но вървях и вървях, и тихи мъртви гласове викаха ме при тях,
и аз за миг си пожелах да се спра и да заспя и уморен да ида в нищото.
И по ръба на простта аз върях и вървях.
Стоях от тъмната страна и обратно броях години, дни, и часове. Но не помнех кога във себе си съм пуснал болката...