Отговор в тема
Първоначално написано от GD
krasiveli
krasiveli
MissDeadly
MissDeadly
Най-скъпото е онова,за което плащаме със сълзите си!
Трудно е да очакваш нещо,което знаеш,че няма да се случи.. но още по-трудно е да се откажеш,когато знаеш,че това е всичко,което искаш!
Едва когато се докоснеш до истинското,разбираш колко фалшиво и незначително е било всичко останало!
Lian4ety
Lian4ety
Galzz сякаш
-What are you looking at? o_o
-You, obviously. *smile*
_________
Sex.Love.Control.Vanity.. <3
gabi7u
Ulquiorra4
Fuck0ff
hotxxmess
hotxxmess
Мм никой.
Искам да дам "Refresh" на ума си ..
Да щракна на "Delete" и да изтрия всички проблеми.
Да използвам "Undo" за всички мои грешки
и да дам "Save" на всички незабравими спомени.
gabri3lla
Жицата, жицата на тролея, вървя под нея, пуша и се смея..
SchizoRat
The lights green but today's dead I'm waiting for changes.... I'm waiting for changes - момиче съм
schizorat
Жицата, жицата на тролея, вървя под нея, пуша и се смея..
nanaa96
На GD с коментар CIIIIIIIICIIIIIIIICIIIIIIICICICIICICICICIICICICIIC ICICICICICICIICIC
The lights green but today's dead I'm waiting for changes.... I'm waiting for changes - момиче съм
На nanaa96
Искам да дам "Refresh" на ума си ..
Да щракна на "Delete" и да изтрия всички проблеми.
Да използвам "Undo" за всички мои грешки
и да дам "Save" на всички незабравими спомени.
Cassidy
Жицата, жицата на тролея, вървя под нея, пуша и се смея..
SchizoRat
През ада минах, но не спрях, а вървях и вървях. Над мен летеше моят страх като гарван чер. И чакаше да се предам, себе си да му дам, защото бях един и сам.
И беше мрак пред мен, и в мен, но вървях и вървях, и тихи мъртви гласове викаха ме при тях,
и аз за миг си пожелах да се спра и да заспя и уморен да ида в нищото.
И по ръба на простта аз върях и вървях.
Стоях от тъмната страна и обратно броях години, дни, и часове. Но не помнех кога във себе си съм пуснал болката...
SchizoRat
Само слабите се стремят към порядък. Силните владеят хаоса.
каприза
Жицата, жицата на тролея, вървя под нея, пуша и се смея..
SchizoRat
През ада минах, но не спрях, а вървях и вървях. Над мен летеше моят страх като гарван чер. И чакаше да се предам, себе си да му дам, защото бях един и сам.
И беше мрак пред мен, и в мен, но вървях и вървях, и тихи мъртви гласове викаха ме при тях,
и аз за миг си пожелах да се спра и да заспя и уморен да ида в нищото.
И по ръба на простта аз върях и вървях.
Стоях от тъмната страна и обратно броях години, дни, и часове. Но не помнех кога във себе си съм пуснал болката...
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
