Естествено, че не го обичаш. Може да го харесваш примерно. Или да си влюбена в него ( в което се съмнявам ). И естествено, че няма да чувстваш същото, че ще си насигурна и бла бла бла. Ти си на 14. Аз на 14, с първата сириознъъъ връзка, друго освен хвърчащи емоции, обарване, носещо ми почти само погнуса и притеснение, придружено със слюнчести мляскания, не извлякох. По едно време се вкарах в някакъв романтичен филм (обстоятелствата бяха такива), но бързо ми мина. Остана самонавиването - около половин година не можах да го преодолея.

Тоя твоя явно е някво мекотело. Намери си отрачан пич - да ти покаже физическите трикове и да те нарани душевно 1-2 пъти, за да се научиш да цениш истинските неща и момчета. Хич няма да усетиш как ги казваш тия "да"-та.
Ако още в началото се лепнеш за "свестен", очите ти ще шарят и има възможност плейбойче да те изкуши след време.

И естествено, че не си влюбена в най-добрата си приятелка. Просто си била разгонена и си искала да си навреш езика между нечии устни. Пък тя е стояла прекалено близо в такива моменти и ти си се "закачила".
Ама че хора!!