Искам да ви разкажа за моят не толкова прекрасен живот. Аз съм тинейджърка на 16 години. Когато бях на 7 майка ми почина от рак. Все още си спомням този трагичен ден и всеки ден от тогава тя ми липсва толкова много. Не ме видя как пораствам , как живея. След като тя почина живеех с нейната майка ( която е моя баба ) , баща ми и и по - големия ми брат ( той е 10 години по-голям). През 2008 година с баща ми и двама негови приятели отидохме на почивка за 2 дни в Сандански. 1вия ден беше добре , но на другия той получи инсулт. Беше неделя и бяхме в болницата в Сандански , но не направиха кой знае какво да му помогнат и за това си го взехме и го закарахме в София. Там вече ни казаха какво е станало. В този ден се чувствах така сякаш губя всичко. Сега 2 години по-късно той е жив , но не бих казала , че е пълноценен човек. Той е болен и не може да се грижи за нас както преди го е правел. На всичкото отгоре миналата година момчето , което обичах безумно много , момчето , което обичах повече от живота си ме остави . Просто ме остави. Много трудно го преживях ( даже мога да кажа , че все още не съм). И тъкмо когато си мислех , че няма как да стане по- лошо баба я приеха в болница в София. 5та градска. Казаха , че имала кисти на яйчниците и я опрерираха. Всичко вървеше добре. Тя започна да става , да се разхожда , но постепенно както всичко вървеше добре тя започна да се влошава. Накрая спря да се храни и два пъти беше в болницата , защото имаше ужасни болки. 1вия път стоя 10 дни и я изписаха , а на 2рия път стоя едва 3 и почина там сама в болницата. А колко ме болеше да я гледам как се мъчи , как я боли. Тя беше прекрасна жена. Всички я обичаха , имаше много приятелки и познати. В последствие разбрах , че кистите са били злокачествени. Сега 10 дни по-късно се уча да бъда без нея и се страхувам , че следващата съм аз. Мама почина от рак , баба почина от рак ами аз какво ще правя? Страхувам се да живея и не знам какво да правя сега. Накъде да тръгна. Боли ме....