За изследванията може би никой от форума не може да ти даде информация какви са и как се правят, освен, ако разбира се, не се е сблъсквал пряко с проблема. Убедена съм обаче, че в Гугъл има достатъчно информация. Прави си редовно изследвания, обогатявай си информацията, но нека това става между другото, не трябва да ти се превръща във фикс идея. Въпреки всичко, което ти се е случило, не унивай и не се депресирай. Бъди общителна, усмихната и знай, че положително настроените хора, привличат също такива в замяна. И все пак, не бъди прекалено наивна. Не всички хора са добри и не всички ти мислят доброто. Не се разкривай пред всеки и не изливай болката си пред първия срещнат. Не вярвай в обещанията на всеки мъж и как той непременно е по твоите идеали - добър, честен, желаещ един ден да си има здраво семейство и щъкащи наоколо дечица. Подбирай си обкръжението, наблюдавай, преценявай, не бъди прекалено мнителна, но не се и предоверявай. Плачи, когато имаш нужда, но гледай да не се огорчаваш излишно, спомняй си само хубавото, което тези хора са се постарали да ти дадат. И бъди близка с брат си. Навярно и на него не му е лесно, нищо че вече е голям мъж. Знай, че той е един от малкото хора, на които можеш да се довериш, който няма да те предаде и ще те разбере.
Нормално е в момента да те боли и да ти е зле, надали нещата ще отшумят и след години, просто защото майка ти и баба ти са оставили трайна следа в живота ти. Важното е да не се предаваш и да гледаш да прекарваш, колкото се може повече време със семейството си.