Осиновени деца

[SuperBadSuperFresh]

Здравейте.Говорих преди малко с родителите си за една позната,която на скоро беше разбрала че е осиновена и в момента търси истинските си родители и почти не разговаря със семейството което я е отгледало.Та се зачудих...Как бихте реагирали ако разберете че сте осиновени? Или ако някога решите да си осиновите дете,бихте ли му казали че е осиновено и евентуално на каква възраст ще гледате да е детето,когато му казвате?

[Joc]

аз бих ги потърсил и бих направил некоя свинщина.

[SilentGrey]

Мама и Татко са тези хора на които съм свикнал да викам Мама и Татко. А аз им викам не просто ей така.. те са заслужили тези си названия. Съответно няма да ми пука кои са биологичните ми родители.

[Whoopdedoo]

Мама и Татко са тези хора на които съм свикнал да викам Мама и Татко. А аз им викам не просто ей така.. те са заслужили тези си названия. Съответно няма да ми пука кои са биологичните ми родители.

Точно и ясно.

[SolemnityOfDeath]

Не мисля, че ще ме грее особено.

както казаха преди - тези, които са те отгледали, са твоите истински родители.

[Joc]

е добре само на мен ли би ми било интересно просто да знам кои са? и евентуално неква мизерия?

[semantics]

Голямо заблуждение е, че е по-добре да не се казва на едно дете, че е осиновено и темата да се избягва. Трябва да му се каже в първия момент, в който се допусне, че то има поне минимална готовност да го научи. А има и някои техники за "туширане" на неприятните изживявания.

Това е принципно положение.

[Swinkenhoffer]

Има и такива случаи, в които родителите са загинали или нещо подобно, а няма други живи роднини. Няма как да знаеш по каква причина си се озовал в дом преди да се позаинтересуваш.

Иначе аз бих казала на детето ми, ако е осиновено... хората не винаги са тактични и няма да е приятно да научи от случайно изпуснал се семеен приятел примерно.

Истинският родител е този, който те е отгледал, дам.

[Pedigree]

Как ще реагирам, не знам, едва ли ще го изживея някво тежко. В крайна сметка са ме взели добри хора, отгледали са ме, грижили са се за мен, така че реално те са моето семейство. Не бих търсила биологичните си родители, не бих предприела нищо.

[LadyDi]

За мен също родители са тези, които са ме отгледали.

Но аз бих била много любопитна кои са биологичните ми родители и защо са ме изоставили.
Не знам, природата ми е такава - адски любопитна съм.

[cherinka]

Бих му казала, евентуално ако съм го възпитала до такава степен и е възприело нещата така, че да не ме намрази после. Малко егоистично, ама то пък в момент на ярост на всеки му щукват какви ли не неща и колкото и да си познавам детето пак няма да знам как ще постъпи.

Като дойде момента, тогава каквото отреди съдбата. Докато не попаднеш в такава ситуация не може да знаеш как ще постъпиш.

И харли е прав. И не само той, и другите сте прави, който те е отгледал той ти е мама и тати.

[LadyDi]

Има и такива случаи, в които родителите са загинали или нещо подобно, а няма други живи роднини. Няма как да знаеш по каква причина си се озовал в дом преди да се позаинтересуваш.

И..?

По-добре ли ще ми стане, ако науча, че са загинали, а не съм бил изоставен?

А по-добре ли ще ти е да научиш от някой, който има зъб на мама и тате, вместо от тях?
Винаги се намират завистливи и злобни хора с дребни душици, които не съзнават колко вредят...

[Sham]

Не бих му казала, че е осиновено. Ще му остане за цял живот усещането за малоценност, ще се чувства ненужно и ничие, ще се разруши здравата защитна крепост, която бих изградила в съзнанието му като представа и същност на семейството, а и да знаеш, че материалът, от който си направен е болен и нечитав, води само до погнуса и отвращение от себе си, от другите, несигурност и страх, че ще се превърнеш...

//Помня как лелките в детската градина ме разпитваха как се казва баща ми и защо фамилията ми била друга, че не можело така, че не било нормално. От този момент насам, това усещане е попило в съществото ми и с времето пораства и трие, подобно тумор.

[eManyeLa]

Има и такива случаи, в които родителите са загинали или нещо подобно, а няма други живи роднини. Няма как да знаеш по каква причина си се озовал в дом преди да се позаинтересуваш.

И..?

По-добре ли ще ми стане, ако науча, че са загинали, а не съм бил изоставен?

А по-добре ли ще ти е да научиш от някой, който има зъб на мама и тате, вместо от тях?
Винаги се намират завистливи и злобни хора с дребни душици, които не съзнават колко вредят...

Съзнават те, съзнават! Като по малка бях много палаво дете и на някои не им се нравеше и така с намеци "кой знае кой луд те е правил", "ще станеш кучка като майка си, която те е изхвърлила" и тем подобни. А колкото до това дали искам да разбера кои са биологичните ми родители- искам просто от любопитство, но да правя проблеми на истинските НЕбиологичните ми родители, нямам никакво право, те са ме отгледали, те са ми дали всичко а аз накрая да бягам от тях и да не им говоря-това не го разбирам защо го правят някои от осиновените.
По принцип неискам да си осиновявам дете, но не се знае какво ще се случи, та ако си осиновя не бих искала да му казвам, аз предпочитам да незнам, но уви.

[LadyDi]

eManyeLa, ти си осиновена, така ли?

[eManyeLa]

eManyeLa, ти си осиновена, така ли?

да

[LadyDi]

Извинявай за въпроса...
Как разбра? Кой ти каза? Как ти каза? Кога?

[eManyeLa]

Не помня вече кой ми каза за пръв път (не 1 човек ми го е казвал ), но съм била много малка и съм плакала пред майка ми и баща ми съм ги питала как не съм тяхна, купена ли съм и тем подобни, тогава незнам как но са отбягвали темата но 1 малко дете винаги можеш да го заблудиш . Та като порастнах (пак се намираше някой да ми каже) е започнах да разпитвам майка ми и тя ми разказа всичко. За възрастта бях някъде 12/13годишна

[December]

Как ще реагирам, не знам, едва ли ще го изживея някво тежко. В крайна сметка са ме взели добри хора, отгледали са ме, грижили са се за мен, така че реално те са моето семейство. Не бих търсила биологичните си родители, не бих предприела нищо.

Дам дам,така така.
Моята маминка мила,на два пъти ме е заплашвала да ме върне в дома,много мили добри хора,дам дам. Ама айде да почна отначало,после ще кажа и до това как се стигна.
Гледам тука само 1 осиновено момиче има още.А другите приказват за това,"ако бяха".Ама действителността е различна,трябва да го почувстваш за да го разбереш сам.Преди не ми беше много любопитно,но като пораснах малко и почнах да гледам сериали(а и съм си доста любопитна) почнах все повече да се чудя.Но само до там,не смятам да питам майка ми,защото е голям бяс и не ми е до скандали(а и съм събрала малко страх отпреди когато ме е заплашвала да ме връща във дома).И все пак се чудя кои са тия хора,каква е тяхната история,защо са решили това.Дали е била някоя тийнейджърка принудена от родителите си да остави бебето или някоя пияница която не е искала да ме погледне.А и аз съм си много бяла,руса,слаба понякога си мисля,че биологичните ми роднини са руснаци Ама чудене чудене,няма как да ги намеря.Това за мене ще е един от вечните въпроси като "Има ли извънземни" лол ;д
А до "осиновителката ми".Имам чувството,че ме е взела за да прави сво подобие.Всъшност все едно си е взела кукла така да се изразя.Не всеки които си взима дете от дом е добра душица и го прави от любов към децата.Просто някои хора имат добра маска (: Не знаеш в какво се крие зад усихнатите очи. А и аз си бях роботче де,ама като минах 10-11 години почнах да си имам предпочитания след което и големи караници се започнаха.
А третият съпруг на майка ми - големият ад.Той знаеше,че го мразя и аз знаех,че не ме харесва.Малко или много настройваше майка към мене,и всяка дребна караница примерно,че съм се лакирала в черно(WTF???това си беше една от най-големите тъпанарштини) се стигаше до "Знам,че го мразиш.Такъв инат си,той е толкова добър човек,а ти си толкова глупава и наивна" и всичко подобно.Та и тея караници прерастваха няколко пъти до "Щом толкова го мразиш и си толкова ината,събирам ти куфарите и се връщай пак в дома.И край на караниците" ....и такива глупости.Добре,че вече не е част от живота ми/ни.
Сега пък е още по-голяма каша ама няма смисъл да пиша повече,едва ли на някой му пука.

А как разбрах,че съм осиновена - бях много много малка,сигурно към 4 годишна.Още почти нищо разбираща от света,но и достатъчно голяма за да разбера какво ми се казва.И така.Аз въобще не се разтроих.Тогава си бях много щастлива дори

Хъммм много дълго стана,сори за което.Много мога да пиша,това беше сравнително кратко в стравнение с нещата които си пиша в дневника ;д

[December]

П.П. Забравих да напиша,макар че доста проблеми си имам сега и с майка ми не бих се върнала доброволно в дома.Тея българските домове са на адски ниско ниво(е,не знам как е на запад,сигурно и там е така...).Тука където съм много си обичам баба.Всъшност тя е единственият човек който обичам.И само заради скандалите не бих се разделила със всичко от сегашният ми живот.Важното е,че баща № 3 вече е аут.
Имам си и къща,и един човечец дето не ми е истински брат,но аз му викам батко и не бих могла да живея без той да ме дразни всеки ден със гадната си рап музика хах ;д

Всяко зло за добро ((:
Както и всяко добро за зло ((:
Те вървят ръка за ръка,не можеш да имаш само едното

[Swinkenhoffer]

Има и такива случаи, в които родителите са загинали или нещо подобно, а няма други живи роднини. Няма как да знаеш по каква причина си се озовал в дом преди да се позаинтересуваш.

И..?

По-добре ли ще ми стане, ако науча, че са загинали, а не съм бил изоставен?

Не. Но предполагам, че ще имаш различно отношение към тях... просто не е справедливо да ги мразиш, ако са починали, защото едва ли е зависело от тях. Нещастни случаи бол.

[Swinkenhoffer]

И аз не разбирам тея, които се вманиачават в тази тема, когато разберат, че са осиновени. Но не виждам лошо в това да се позаинтересуваш, ей така, да видиш какви хора са били, как се е стигнало дотук и такам. Без това да повляе на отношенията с небиологичните ти родители или да ти става фикс идея.
Би ми било любопитно да придобия представа какъв живот можеше да имам при други обстоятелства, какъв човек щях да съм и т.н. Просто ще ми е интересно да си мисля, но нищо повече.

[WinstonSmith]

Аз бих се поинтересувал кои са те и дали са живи. Бих искал да разбера историята на живота си. Бих искал да разбера защо са се отказали от мен.
Най - малкото бих искал да бъда информиран за наследствени болести и т.н.

В крайна сметка се съмнявам евентуална среща с тях да породи някакви приятелски чувства у мен... Истинските ми родители са хората, които са ме отгледали и са ми помогнали да се изградя като личност и нищо няма да промени това.

[DarkKisss]

Нямаше да ми пука чак толкова. Тези, които са ме отгледали са моите истински родители (:
Би ми станало интересно кои са биологичните ми родители, но не за да се върна, а за да им кажа някоя друга дума и какви страхливи ташаци са всъщност, защото реално са избягали от отговорността 'дете' ..
Ако аз осиновявам дете, бих му казала, за да може да свикне с мисълта, че е осиновено и после да не му е някакво като стрес.

[shadow4e]

Като гледам повечето сме на едно мнение, но реално много деца не го приемат толкова леко. За мен обидно това отхвърляне, което доста често се случва, когато разберат, че не са им биологични родители и не мога да го разбера. Аз, ако разбера, че съм осиновена, бих била благодарна на нашите и това не е само сега, а и като по-малка като съм си размишлявала на тази тема.

Дисембър,
тези думи и заплахи са наистина ужасни.. Тъжно е.