Отговор в тема
Честно казано аз никак не съм суеверна, винаги за да се убедя, че нещо съществува, трябва да го видя с очите си.
НЛО-то обаче е изключение и съм на мнение, че просто няма как да сме сами в целия Космос. Не може никой да отрече, че има шанс за съществуването на условия за живот и на други планети, някъде там в безкрая...
За духовете съм чела книги, гледала репортажи, слушала съм стряскащи истории от приятели и какво ли не, но като по-малка не съм вярвала в такива неща. Обаче по-късно съм имала МНОГО случки, които не успях да си обясня логично и ме накараха сериозно да се замисля...
И да, ще разкажа някои.
Та, първата е... квартала на една приятелка е на около 20 минути път от моя и винаги когато пътувам с рейса до там, той минава през една бяла, изоставена сграда. Тя е на едно поле и е буквално в средата на нищото. Не знам защо, ама всеки път като ходих до там и я мярках, ме караше да потрепвам, но чак пък такова специално внимание никога не съм и обръщала. И една вечер, както си се прибирах до нас, загледах се в нея и ми се стори, че виждам някой или нещо в един от прозорците. Това беше за част от секундата и реших, естествено, че ми се е привидяло. И в следната нощ я сънувах. И не беше само тогава. Всеки ден в който сънувах нещо, тя се появяваше в съня ми и бях там било то с приятели, било то сама, по какви ли не причини (мислехме, че е някакво училище или болница и всякакви такива неща бяха), иии никога не успявахме да се измъкнем от там. Но само едно нещо във всеки сън беше същото - на края на съня виждах това...нещо... и умирах или се случваше нещо лошо. Та будих се от такива кошмари в продължение на сигурно месец... и накрая с приятелите ми решихме да отидем до тая сграда. Минахме до нея, огледахме я, нямаше начин да се влезе. Разучихме и разбрахме, че уж някога там е имало някакъв завод... В същата вечер, когато се прибрах, я сънувах пак. Сънувах как със същите приятели сме заключени в нея и, че искат да ни убият... И тогава, намерихме изход... избягахме през полето и се върнахме вкъщи... и оттогава никога не съм я сънувала... Face your fears, I guess...
Другата история е с една моя приятелка. Тя има неописуем страх от тъмното още от малка, породен от това, че като спи в стаята си имала чувство, че нещо я наблюдава. Постоянно чувствала нечие присъствие...
Та аз, тъпата, реших да и докажа, че няма от какво да я е страх, че няма нищо в стаята и и тн. Взех свещ, огледало и там всичките глупости, реших да "извикам" този някой, с мисълта, разбира се, че нищо няма да се случи и, че тя ще се успокои.
Взех свещта и я запалих и в следващите няколко секунди се случиха много неща - опарих се със запалката, приятелката ми се разпищя и... тока спря.... Котката и започна нервно да обикаля из стаята, сякаш втренчена в нещо. Приятелката ми не спираше да крещи от страх, аз само я успокоявах. Там на тъмното, тая свещ беше единственото нещо, което светеше и това някак доста я плашеше. Тогава, си казах "стига толкова глупости, ако наистина има някой, да вземе да се покаже." и в същия момент изгасих свещта. ТОЧНО тогава тока се пусна..... В първите няколко секунди видяхме нещо като сянка, някакво кълбо да се вее над свещта... и след миг изчезна... Котката и продължи да зяпа в тая точка...
Не знам дали всичко това с тока е било съвпадение, но сериозно ме уплаши...
Имах и случай как както си седя ей така на дивана на балкона късно вечерта и си говоря с приятеля ми, микровълновата сама да се пусне (тя е в другия край на балкона). Чух звука от това как се пуска, почнах да пищя, и приятеля ми не знам колко време ме убеждаваше да отида до нея и да я изключа, ама аз треперих от страх... беше пусната на 20 минути или нещо такова, така се бях стресирала, че имах чувството, че отброяваше живота ми... отидох, издърпах я от контакта и си легнах... въх
И имам една друга история. В стаята ми като си лягам и е тъмно, на бялата стена се очертава вратата на балкона ми. Там много често виждах едва ли не как някаква черна сянка прелита със скоростта на светлината постоянно. Не знам как си го обяснявах, като "прилепи" май или нещо такова, въпреки че знаех, че е невъзможно.И си заспивах спокойно.
И наскоро, пак си седях на дивана на балкона. И прозореца от другия край беше отворен и виждах отражението ми. Просто погледнах към него и се загледах и докато го зяпах, видях нещо черно да прелита над мен в отражението, обаче мааалко по-бавно и успях да го различа, и съм СИГУРНА, че не е било въображението ми...после ме беше страх да мръдна...
Имам и още, но мисля, че това са по-значимите. Иии така. Лека нощ
Край,сега няма заспиване ;ххх Иначе историите ти са супер интересни ;дПървоначално написано от autumn666
Честно казано аз никак не съм суеверна, винаги за да се убедя, че нещо съществува, трябва да го видя с очите си.
НЛО-то обаче е изключение и съм на мнение, че просто няма как да сме сами в целия Космос. Не може никой да отрече, че има шанс за съществуването на условия за живот и на други планети, някъде там в безкрая...
За духовете съм чела книги, гледала репортажи, слушала съм стряскащи истории от приятели и какво ли не, но като по-малка не съм вярвала в такива неща. Обаче по-късно съм имала МНОГО случки, които не успях да си обясня логично и ме накараха сериозно да се замисля...
И да, ще разкажа някои.
Та, първата е... квартала на една приятелка е на около 20 минути път от моя и винаги когато пътувам с рейса до там, той минава през една бяла, изоставена сграда. Тя е на едно поле и е буквално в средата на нищото. Не знам защо, ама всеки път като ходих до там и я мярках, ме караше да потрепвам, но чак пък такова специално внимание никога не съм и обръщала. И една вечер, както си се прибирах до нас, загледах се в нея и ми се стори, че виждам някой или нещо в един от прозорците. Това беше за част от секундата и реших, естествено, че ми се е привидяло. И в следната нощ я сънувах. И не беше само тогава. Всеки ден в който сънувах нещо, тя се появяваше в съня ми и бях там било то с приятели, било то сама, по какви ли не причини (мислехме, че е някакво училище или болница и всякакви такива неща бяха), иии никога не успявахме да се измъкнем от там. Но само едно нещо във всеки сън беше същото - на края на съня виждах това...нещо... и умирах или се случваше нещо лошо. Та будих се от такива кошмари в продължение на сигурно месец... и накрая с приятелите ми решихме да отидем до тая сграда. Минахме до нея, огледахме я, нямаше начин да се влезе. Разучихме и разбрахме, че уж някога там е имало някакъв завод... В същата вечер, когато се прибрах, я сънувах пак. Сънувах как със същите приятели сме заключени в нея и, че искат да ни убият... И тогава, намерихме изход... избягахме през полето и се върнахме вкъщи... и оттогава никога не съм я сънувала... Face your fears, I guess...
Другата история е с една моя приятелка. Тя има неописуем страх от тъмното още от малка, породен от това, че като спи в стаята си имала чувство, че нещо я наблюдава. Постоянно чувствала нечие присъствие...
Та аз, тъпата, реших да и докажа, че няма от какво да я е страх, че няма нищо в стаята и и тн. Взех свещ, огледало и там всичките глупости, реших да "извикам" този някой, с мисълта, разбира се, че нищо няма да се случи и, че тя ще се успокои.
Взех свещта и я запалих и в следващите няколко секунди се случиха много неща - опарих се със запалката, приятелката ми се разпищя и... тока спря.... Котката и започна нервно да обикаля из стаята, сякаш втренчена в нещо. Приятелката ми не спираше да крещи от страх, аз само я успокоявах. Там на тъмното, тая свещ беше единственото нещо, което светеше и това някак доста я плашеше. Тогава, си казах "стига толкова глупости, ако наистина има някой, да вземе да се покаже." и в същия момент изгасих свещта. ТОЧНО тогава тока се пусна..... В първите няколко секунди видяхме нещо като сянка, някакво кълбо да се вее над свещта... и след миг изчезна... Котката и продължи да зяпа в тая точка...
Не знам дали всичко това с тока е било съвпадение, но сериозно ме уплаши...
Имах и случай как както си седя ей така на дивана на балкона късно вечерта и си говоря с приятеля ми, микровълновата сама да се пусне (тя е в другия край на балкона). Чух звука от това как се пуска, почнах да пищя, и приятеля ми не знам колко време ме убеждаваше да отида до нея и да я изключа, ама аз треперих от страх... беше пусната на 20 минути или нещо такова, така се бях стресирала, че имах чувството, че отброяваше живота ми... отидох, издърпах я от контакта и си легнах... въх
И имам една друга история. В стаята ми като си лягам и е тъмно, на бялата стена се очертава вратата на балкона ми. Там много често виждах едва ли не как някаква черна сянка прелита със скоростта на светлината постоянно. Не знам как си го обяснявах, като "прилепи" май или нещо такова, въпреки че знаех, че е невъзможно.
И наскоро, пак си седях на дивана на балкона. И прозореца от другия край беше отворен и виждах отражението ми. Просто погледнах към него и се загледах и докато го зяпах, видях нещо черно да прелита над мен в отражението, обаче мааалко по-бавно и успях да го различа, и съм СИГУРНА, че не е било въображението ми...после ме беше страх да мръдна...
Имам и още, но мисля, че това са по-значимите. Иии така. Лека нощ
И твойте бая ме стреснаха :Д
Душата? Мисля, че някой потребител го беше обяснил преди мен, но тъй като ме мързи да търся ще се опитам да го кажа по подобен начин. Цялата вселена е енергия, следователно и ние хората. След като човек почине, неговата енергия не се губи, защото няма как. Вярвам, че именно това е "душата" - някакъв сноп енергия вътре в нас.
От там нататък всеки си вярва в различни неща, свързани с душата, които му се струват най-логични.
Не знам дали ще разберете моята теория, но ще ви я кажа, какво пък.
Не съм религиозна, но вярвам в прераждането. Теорията ми е, че след като един човек почине, душата му може да се задържи колкото си поиска време на земята, ако е привлечена от нещо на нея и още повече, ако живота и е бил отнет насилствено. След това не отива в никакви Ад или Рай, а се ражда отново в друго тяло. Не случайно има хора, които имат някакви мътни спомени за нещо от предишния си живот или знаят чужди езици, могат да свирят на някой инструмент от много малки, без да са се учили на това...
Аз самата съм преживяла нещо подобно, което ме е карало да вярвам в това, но не знам дали ми се иска да го споделям тук.
Айдее моля те разкажи това, което си преживяла, за което говориш в края на поста ти, стана ми наистина интересно, а междувременно продължавам да чета предишните страници!
Не съм учен или нещо такова, ама съм много наясно с тези неща... така 1-во както някой потребиле казаха от толкова много галиктики неможе да сме само ние... това е вярно защото ние на земята сме се появили на късмет защото нито сме били твърде близко до слънцето нито твърде дълече, и заради това има условия на живот.Със сигурност има такива вещества който не се нуждаят от същите условия, но от подобни.Имаше една звезда подобна на слънцето май беще Джудже, със сигурност има такива планети като земята на същи разстояние на което има условие за живот същите като на земята.Както казах ние сме се появили по късмет, били сме късметлии.Може да е имало много преди нас някакъв друг живот, или много след нас да има...
Пс: За историята с духовете не съм сигурен дали съществуват, аз вярвам ама не чак толкова много... и има демони, който влизат в тятоло на човека, и се гонят с ексзорсизъм.А погледнато от реалноста за духовете е малко невъзможно защото човек се контролира главно от сърце и мозък.Когато човек почине сърцето и мозъка спират.Незнам тези духове от къде се появяват.
Всеки вярва в каквото си иска, аз мисля че няма значение на колко години си че да се срахуваш от нещо.
По темата..вярвам да. Не ми са се явявали духове (и дано не ми се яви) ама тръпки ме побиват след като знам че преди много година под блока ни е било турско гробище. Е за тва не ходя в мазата
На мен ми се е случвало да легна да спя и да си затворя очите и уж в същия момент ги отварям и вече станало време за даскало и се чувствам супер изморена и недоспала!
Е това вече си е странно
awerw♥
Няма духове, има Lucifer.
“Gravitation cannot be held responsible for people falling in love. How on earth can you explain in terms of chemistry and physics so important a biological phenomenon as first love? Put your hand on a stove for a minute and it seems like an hour. Sit with that special girl for an hour and it seems like a minute. That's relativity.”
-Albert Einstein
На мен още нищо свръхестествено не ми се е случвало. Абе скучен си е моя живот, какво да ви кажа
По пътя на логиката просто НЯМА как да сме сами във Вселената..
Вярвам в извънземни,а за духове по-скоро не..
Fate has a way of putting in front of us that which we most try to leave behind. "Mozzie"
Аз съм напринципа докато не видя не вярвам .
Бяхме на село (малка съм била на 8г.) и там с приятелките бяхме в една от тях сами , и решихме че ще викаме дама пика и викахме викахме и НИЩО и нали прибрахме сичко и си легнахме . Минаваше 2 и някой хвърли една тухла в прозореца . Все още се чудим дали беше съвпадение или някой нарочно я хвърли...
Когато бях 5-годишен майка ми ми каза, че щастието е ключът към живота. Когато отидох на училище ме попитаха какъв искам да стана, като порасна, написах "щастлив". Те ми казаха, че не съм разбрал задачата, а аз им казах, че те не разбират живота"... Джон Ленън
На мен не са ми се случвали чак такива страшни неща ( и по-добре, че може и да не доживея да ви разкажа после :Д ), но имаме вила на балкана. Бях там с майка ми и братовчедката ( тя е колкото мене) и с нея решихме,че не ни се спи. Излязохме на двора, ама това се случва някъде към 1 през нощта. Говорихме си, но да си призная мен мн ме беше страх. По едно време майка ми излезе да види какво правим и остана при нас и каза, че ще ни разкаже някаква история. След като приключи с разказа бяхме толкова стреснати, че на бегом до горе :Д После разбрах, че майка ми ни е разказала филма " Четвъртият вид". Няколко дена след това близо до къщата е изчезнало някакво момиче и то по доста мистериозен начин. След това не съм се връщала там и не възнамерявам :Д
Ами.. вчера, докато бях във банята, срах си аз и ИЗВЕДНЪЖ... нищо, абсолютно нищо, защото водя скучен и самотен живот. ):
“Gravitation cannot be held responsible for people falling in love. How on earth can you explain in terms of chemistry and physics so important a biological phenomenon as first love? Put your hand on a stove for a minute and it seems like an hour. Sit with that special girl for an hour and it seems like a minute. That's relativity.”
-Albert Einstein
Вярвам и в духове и в извънземни. В нас никога не съм виждал духове, но съм имал усещането за тях, но си мисля че е просто от въображението. Много мразя да съм единственият буден късно вечер. Дори будна котка да има до мене, по-спокоен се чувствам
Преди време, няколко нощи подред се събуждах в периода 04:00 - 05:30 и се чувствах ужасно, сякаш съм болен и изпитвах страх от нещо и аз не знаех какво, сякаш някой ми крадеше енергията, сърцето ми биеше много силно и не можех да го успокоя, но всеки път по едно време всичко това спираше и се чувствах нормално, поглеждах часовника и всеки път беше станало 06:00. А не бях сънувал кошмар.
След една нощ с гръмотевици се опитвах да заспя, но не можех. Беше някъде около 5 часа и беше 5 септември 2009. Едва се съмваше и вече можех да различавам плакатите на стената. Обаче като се заглеждах в плакатите на тази мижава светлина, изглеждаха странно, някак, ЗЛОВЕЩО. Сякаш някои бяха намръщени, а други сякаш имаха демонски лица. Обърнах се на другата страна, но ме беше страх.
Една нощ реших, тоест въображението ми реши да си помисли, че около стаята ми обикалят някакви страшни същества и си мислех, че ако помръдна ще ме видят и ще ме убият
Една сутрин се събуждам, мисля си че е 6:30, време за училище и ставам, приготвям си сандвич, чудя се защо наще не са станали и гледам часа е 03:12. Направо се ужасих. Бързо си легнах преди да стане 03:15
Една вечер четох за сънната парализа, направо се ужасих от прочетеното и ме беше страх да заспя, да не се събудя със сънна парализа
А иначе се сещам за случаи, при които може и да съм видял дух. Една вечер бях на лагер със цялото училище. Всички се бяха разпиляли наоколо, едни играеха волейбол, други играеха на гоненица, криеница и такива, по-големите се разхождаха и нещо правеха и си говореха в тъмното в гората и бунгалата бяха празни. Е освен в гората, навсякъде другаде все нещо се виждаше, не беше чак такава тъмница. Децата от моята стая играеха волейбол. Вратата на нашето бунгало номер 4 беше отворена и се виждаше, че лампата беше запалена. Видах през вратата някой все едно разтърси някаква жълта дреха, както бабите тупат килимите на терасите. Чудех се кой какво търси в нашето бунгало. Влязох вътре и нямаше никого. Бях втрещен. Изтичах с бясна скорост навън, но не знам как не съм се разкрещял.
Бях първи клас. Беше понеделник. Беше 29 октомври 2007 година. Бяхме в къщата на баба ми и дядо ми. Не знам си по каква причина не бяхме на училище този ден. Вечерта по БиТиВи даваха Survivor. Беше запалена печката в стаята и беше АД от топлина. От време на време излизахме в студения коридор. Искахме да оставим вратата отворена, ама на някого му беше студено... И със сестра ми решихме да чупим орехи в съседната стая. Тя почна да ме разсмива. Спуках се от смях. Тя влезе обратно в стаята. Часът беше 21:10. Реших сам да чупя орехи. Счупих един с чукът и по някаква причина подпряната в стената дъска за гладене падна и веднага след това чух нещо като глас или шепот, но не можах да го разбера. Изкарах си акъла. Търчах до стаята в която бяха другите. Никога не съм бил по-уплашен. Мучах (сериозно) пред баща ми, помислих си, че се превръщам в крава. Звучи смешно ама... Тате нещо ми направи на устата и спрях да муча и почнах да говоря. Оказа се, че съм си бил глътнал езика от страх. Баба ми ми баеше. След това... знаете какво се прави, когато човек се уплаши, нещо с дърпане на уши надолу...
Един ден бях забравил да събера дрехите през деня от простора и вечерта майка ми се прибира и ме кара да ги събера. Излизам на южната ни тераса на втория етаж. Гробището не е особено близо до нас, но е на юг от къщата. Погледнах към луната. Имаше пълнолуние. Тогава видях покрай луната да минава нещо като облак, мъгла или пушек но бързо. Не беше облак, защото беше много по-близо към мен и се издигаше към небето, когато изведнъж изчезна. И винаги на тази тераса вечер виждам такива неща. Смятам, че са духове от гробището.
Това е.
не вярвам в такива неща.......
Оуу миналата седмица ... Прибирам се вкъщи, бях у едни приятели да си побъбрим. Стана 22:00 часа и решх да се прибера и минавам пкай един парк обаче там уличната лапа май беше развалена незнам... и по едно време чувам дращене върху сухи листа, мен ме побиха тръпки, а после люлките започнаха да се луюлеят силно без никакъв вятър. Щчх да се напишкам направо. Такова бягане ако бях пшравил по ФВС даскала сщеше да ми пише 6 за 3 години напред.
Аз мисля,че наскоро видях НЛО.Може да звучи смешно ама е така.Бяхме в Гърция и си бях седнала на терасата и по едно време нещо вдигнах поглед към небето и видях една много ярка точка да се движи супер бързо.Убедена съм ,че не беше самолет, нито падаща звезда или нещо такова(знам,защото често наблюдавам планетите и звездите).Някой виждал ли е подобно нещо?
BuBy
Една случка ..
Ще ви разкажа една случка ! Аз вярвам в извънземни все пак не може да сме единствените обитатели на тази вселена infinity
Така в духове ,извънземни вярвам ! Преди 2-3 години дядо ми почина много ми беше мъчно а и бях малка ! предложиха ми да отида на погребението му ама аз не исакх за да не се натъжа още повече .... Почти всеки ден ми се привиждаха някакви работи ...След 1 година сънувах сън а може и да не е 1 година незнам Аз на село във коридора вратите затворени виждам дядо... почнах да бягам към стаята Той ми казва не се страхувай от мен няма да ти сторя нищо и сънят ми приключи сега незнам !... но Просто вярваммм
съжалявам ако имам правописни грешки!
По принцип обичам да чета такива истории, но ме е страх и все пак продължавам да ги чета
Последно редактирано от crazy_mofo : 10-05-2013 на 21:09
Веднъж с една моя приятелка решихме да отидеме на гробищата в Обеля ... Понеже сме много луди
А имам и още един случай значи на скоро бях на село и с баба решихме да отидем на гробища с леля ми и братовчетка ми отидохме и на тръгване братовчетка ми понеже е малка и каза аз ще остави пари на дядо аз и се исмях ... и след 10 минути буквално ники братовчетка ми каза дадо си взе паричките май изровихме никви пари нямаше нищооо!
А малко по отдавна преди 3-4 годинки на село със сестра ми сме.. Значи аз кака и братовчед ми сме в една стая и по едно време кака ми искрещя много силно и ляля ми дойде и вика кво стана и тя имаше някъкви очи на прозореца и незнам са Съжалявам за дългия роман който ви написах ама ...Са ако щете вярвайте ама казвам истината
Случвали ми са се някакви неща, но не мога да кажа, че съм привърженик на темата за духове. По-скоро може би има неща които не може да си обясним. Иначе за извънземни няма какво да се коментира. Ако някой мисли че в тая огромна вселена, само ние съществуваме, значи изобщо няма представа колко огромна е нашата галактика на фона на земята и колко мизерна е галактиката на фона на всичко около нея.
Обикновено съм много реалистичен човек, но преди няколко дни сутринта както си лежа, усещам как някой наистина силно и бързо ме потупва между рамото и врата. Обръщам се, мислейки че е брат ми, а там нямаше никой. И беше точно 7 часа, времето ми за ставане. Уплаших се страшно много, защото няма начин просто това да съм го сънувала. Беше прекалено силно, реалистично, натрапчиво и каквото друго се сетите. Беше истинско.
Леле това с потупването и на мен ми се е случвало и то не веднъж, не мога да намеря адекватно обяснение, но наистина е доста стряскащо... Спомням си ясно как веднъж ми се случи, докато стоях на компютъра и се бях заблеял, и веднъж през нощта, но все още не бях заспал, тогава беше доста зловещо хаха .
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
