
- Форум
- Тийн интереси и проблеми
- У дома
- Духовее...
Вярвам и в духове и в извънземни. В нас никога не съм виждал духове, но съм имал усещането за тях, но си мисля че е просто от въображението. Много мразя да съм единственият буден късно вечер. Дори будна котка да има до мене, по-спокоен се чувствамНе знам и аз защо. Имам страх от тъмното, от хелоуин, от датата 29 октомври, от часовете 00:00, 03:15 (заради филми) и периода 04:00 - 06:00
Преди време, няколко нощи подред се събуждах в периода 04:00 - 05:30 и се чувствах ужасно, сякаш съм болен и изпитвах страх от нещо и аз не знаех какво, сякаш някой ми крадеше енергията, сърцето ми биеше много силно и не можех да го успокоя, но всеки път по едно време всичко това спираше и се чувствах нормално, поглеждах часовника и всеки път беше станало 06:00. А не бях сънувал кошмар.
След една нощ с гръмотевици се опитвах да заспя, но не можех. Беше някъде около 5 часа и беше 5 септември 2009. Едва се съмваше и вече можех да различавам плакатите на стената. Обаче като се заглеждах в плакатите на тази мижава светлина, изглеждаха странно, някак, ЗЛОВЕЩО. Сякаш някои бяха намръщени, а други сякаш имаха демонски лица. Обърнах се на другата страна, но ме беше страх.
Една нощ реших, тоест въображението ми реши да си помисли, че около стаята ми обикалят някакви страшни същества и си мислех, че ако помръдна ще ме видят и ще ме убиятРеших, че партито е свършило и веднага се успокоих и се обърнах на другата страна. Въображението е голямо нещо
И все пак въпреки че знам че е въображението, трудно ми е да го контролирам.
Една сутрин се събуждам, мисля си че е 6:30, време за училище и ставам, приготвям си сандвич, чудя се защо наще не са станали и гледам часа е 03:12. Направо се ужасих. Бързо си легнах преди да стане 03:15и все пак не знам какво ме накара да си помисля, че е време за училище.
Една вечер четох за сънната парализа, направо се ужасих от прочетеното и ме беше страх да заспя, да не се събудя със сънна парализаДве нощи подред не спах, след това се изнервих и си казах, че и да видя стара гробарка на сутринта да идва към мене, а аз да не мога да помръдна, поне ще съм се наспал
![]()
А иначе се сещам за случаи, при които може и да съм видял дух. Една вечер бях на лагер със цялото училище. Всички се бяха разпиляли наоколо, едни играеха волейбол, други играеха на гоненица, криеница и такива, по-големите се разхождаха и нещо правеха и си говореха в тъмното в гората и бунгалата бяха празни. Е освен в гората, навсякъде другаде все нещо се виждаше, не беше чак такава тъмница. Децата от моята стая играеха волейбол. Вратата на нашето бунгало номер 4 беше отворена и се виждаше, че лампата беше запалена. Видах през вратата някой все едно разтърси някаква жълта дреха, както бабите тупат килимите на терасите. Чудех се кой какво търси в нашето бунгало. Влязох вътре и нямаше никого. Бях втрещен. Изтичах с бясна скорост навън, но не знам как не съм се разкрещял.
Бях първи клас. Беше понеделник. Беше 29 октомври 2007 година. Бяхме в къщата на баба ми и дядо ми. Не знам си по каква причина не бяхме на училище този ден. Вечерта по БиТиВи даваха Survivor. Беше запалена печката в стаята и беше АД от топлина. От време на време излизахме в студения коридор. Искахме да оставим вратата отворена, ама на някого му беше студено... И със сестра ми решихме да чупим орехи в съседната стая. Тя почна да ме разсмива. Спуках се от смях. Тя влезе обратно в стаята. Часът беше 21:10. Реших сам да чупя орехи. Счупих един с чукът и по някаква причина подпряната в стената дъска за гладене падна и веднага след това чух нещо като глас или шепот, но не можах да го разбера. Изкарах си акъла. Търчах до стаята в която бяха другите. Никога не съм бил по-уплашен. Мучах (сериозно) пред баща ми, помислих си, че се превръщам в крава. Звучи смешно ама... Тате нещо ми направи на устата и спрях да муча и почнах да говоря. Оказа се, че съм си бил глътнал езика от страх. Баба ми ми баеше. След това... знаете какво се прави, когато човек се уплаши, нещо с дърпане на уши надолу...и тя ми ги дръпна и дори тя ме уплаши. Дълго време от всичко се плашех. Дълго време ме беше страх да стоя сам, дори през деня.
Един ден бях забравил да събера дрехите през деня от простора и вечерта майка ми се прибира и ме кара да ги събера. Излизам на южната ни тераса на втория етаж. Гробището не е особено близо до нас, но е на юг от къщата. Погледнах към луната. Имаше пълнолуние. Тогава видях покрай луната да минава нещо като облак, мъгла или пушек но бързо. Не беше облак, защото беше много по-близо към мен и се издигаше към небето, когато изведнъж изчезна. И винаги на тази тераса вечер виждам такива неща. Смятам, че са духове от гробището.
Това е.