самоубиството ?!

[kombarka]

И за втори път се налага да пиша..

Ооо, Велика царевицо! Избави ме от този ужасТ.

Никога не бих го направила. Егоист съм. Нищо не е по-важно от живота.

[sasha_90]

Както каза някой преди мен-самоубийството не е решение на проблема.То е само бягство.
Не,не бих си сложила край на живота,заради неуспешна връзка.

[BlindedAngel]

Да бе ще прекратя скъпоценния си живот заради няква НИКОГА

[COTU]

Интересно защо се правят такива теми, щом 100% е сигурно, че никой няма да подкрепи самоубийството и никой "няма да сложи край на живота си".
Дори да има такива, които са "за" - естествено, че няма да си го признаят, `щото рискуват 10 страници в убеждения колко са тъпи.
Иначе, да, и аз не бих (колко неочаквано).

[xXxsyndromexXx]

омг..естествено, че не.. повечето адски дересирани даже до някаква степен болни хора биха го направили

[Pascal]

и аз съм изпитвал това чуство но само един път не ме докара въобще до самоубиство щото знам че тази болка ще спре и без да я спирам а колкото до king95 +1 и също и аз се сещам за един израз - не си си ти дал живота че да си го отнемаш и не ти го е дал някой друг човек че да ти го отнема -

Значи майка ти спокойно може да ти тегли куршума

[bathory]

пълни идиоти.

[Smrazqvashta]

не

[zority7]

най-крайното нещо което можеш да извършиш това не е начин да разрешиш проблемите си

[mrazqkindergarten]

Страдам ужасно за бившия ми, от месеци не знам кво е да живееш нормално... Не спя, бях загубила апетита си, пропуших... Но не бих се самоубила никога... Не, не ми е лесно и е имало моменти, в които съм се молила на Бог да ме прибере при себе си, но не съм правила никви опити... Защо? Защото съм само на 17... Животът е пред мен и каквото и да стане, трябва да продължа напред... Живеем 1 живот, за Бога, може да не е само удоволствие, а и мъка, но е ЕДИН! Няма втори шанс...

[changess]

Никога! Никой не заслужава такава саможертва. Обичам си живота.
Самоубийството е проява слабохарактерност. Хората самоубийци не заслужават да живеят. Жалки нищожества.

Изпадаш в крайности,мила.

Защо пък да са жалки нищожества?Има хора,които наистина имат причини да сложат край на живота си,все пак си е техен и имат право да правят с него,каквото искат.Хора болни от неизлечими болести,инвалиди,загубили родители или други близки...причини колкото щеш.

Живота е един и втори шанс няма. Погубваш собствения си шанс. Винаги,каквото и да става, трябва да се продължава напред. Да не се гледа миналото,нито да се мисли кой знае колко за бъдещето. Трябва да си щастлив в настоящия момент. Слабохарактерни са да. Не понасям мрънкащи хора. Ако някой такъв започне да ми говори колко е труден живота,колко му е гадно и колко е нещастен заради каквото и да е с удоволствие ще му отвърна "Да човече,ти си си избрал да не си щастлив."
Неизлечими болести? И без това ти остава малко живот,защо да не го изживееш максимално добре?
Инвалиди? Това не е пречка да се радваш на живота. Трябва да се приемаш такъв и да извличаш удоволствие от всичко,защото не можеш да промениш нищо.
Хора без родители? Аз значи отдавна да съм се отписала като съм с един родител?
Няма причина,която да ме накара да сложа сама край на живота си. Нито заради собствено внушение,нито заради някой друг.

Всъщност, в живота има много по- лоши неща от гореизброените. Вярно, животът е един, но ни е даден, за да го използваме както си решим и стига да не е в разрез със законите, никой няма право, да ни държи сметка. Не подкрепям самоубийството, но има хора с по- слаба психика и с по- нисък праг на поносимост на гаврите на живота. Това обаче не ги прави нищожества.

[geni20]

ами прочети в началото

има един човечец подкрепящ -ЗА!!
COTU Пуснато на: Вто Авг 24, 2010 2:17 pm Заглавие:

--------------------------------------------------------------------------------

Интересно защо се правят такива теми, щом 100% е сигурно, че никой няма да подкрепи самоубийството и никой "няма да сложи край на живота си".
Дори да има такива, които са "за" - естествено, че няма да си го признаят, `щото рискуват 10 страници в убеждения колко са тъпи.
Иначе, да, и аз не бих (колко неочаквано).

[strave]

Живота е дар,защо да се лишава от него.Самоубийството е крайност и за него трябва да съм загубил себе си или да съм останал последния човек на земята и да не виждам смисъл в действията си.

[Hidalg0]

Интересно защо се правят такива теми, щом 100% е сигурно, че никой няма да подкрепи самоубийството и никой "няма да сложи край на живота си".
Дори да има такива, които са "за" - естествено, че няма да си го признаят, `щото рискуват 10 страници в убеждения колко са тъпи.
Иначе, да, и аз не бих (колко неочаквано).

Амии мога да те опровергая , днес бях на погребението на едно моя приятелка , тя се хвърли от 25 метра , 10 дни беше в кома и вчера се спомина .

Почивай в мир , поклон пред светлата ти памет !

[COTU]

Моите съболезнования.
И все пак нямах това предвид. Исках да кажа, че няма да има човек, който да каже "подкрепям самоубийството", а не, че някой не би го направил.

[dunce]

За любов е пълна глупост самоубийството, а то за к'ва любов става дума, особено на наща възраст, но за други неща може да се стигне до самоубийство. Толкова неща могат да те докарат до стрес и като не можеш да разрешиш проблемите лесно, всичко се трупа, трупа, че все повече започваш да се отчайваш, накрая стигаш до крайната фаза, в която като се прибереш да си починеш, се скатаваш някъде и ревеш до пръскане, мислиш си най-безболезнения метод за самоубийство и други такива гадории. Но това е животът, има си хубавите и лошите моменти и трябва да имаш воля и характер. А пък да си мислиш да си отнемеш живота щото някой те зарязал или щото си лудо влюбен, е лиготия, абсолютна, преживявал съм го и не е толкова трудно, стискаш зъби и така.

[mArMaLaDkA]

А пък да си мислиш да си отнемеш живота щото някой те зарязал или щото си лудо влюбен, е лиготия, абсолютна, преживявал съм го и не е толкова трудно, стискаш зъби и така.

Абсолютно. Може да се чувствам гадно, да съм потисната, да заприличам на кошер в лицето от рев, но в никакъв случай няма да се самоубия, камо ли заради единия мъж.

[Mumiii]

омг..естествено, че не.. повечето адски дересирани даже до някаква степен болни хора биха го направили

Съгласна съм .. никога всичко друго но не и живота .. прекалено мн съм преживяла и щом до са не съм дръпнала пердето ... няма да го дръпна и за една раздяла ... !

[Di]

може би

[FreakBitch]

Аз лично не бих го направила. Защото знам, че след време болката от раздялата ще отшуми, не е нещо, което не бих могла да преживея. Обаче не мога да съдя хората, които биха го направили. Мисля, че е трудно да намериш човек, когото да обичаш повече от себе си и без него не можеш да живееш, но не е невъзможно. Хора всякакви - всеотдайни, не дотам всеотдайни; крайни, по-лекомислещи.. общо взето зависи от човека и това, колко обича и колко зависим е от любимия.

Някой се беше изцепил, че самоубийците са ''долни нищожества''
Представете си случай, в който сте неизлечимо болни. Рак, да речем. Остават ви дни, може би часове. Болките са непоносими. Вие сте жив труп. Не можете да се храните, да отидете до тоалетната, да се движите, да разсъждавате трезво. Тогава не бихте ли предпочели да сложите край на живота си.. и на мъките? Тогава самоубийството не е ли оправдано??
Защо навика да се слагат всички под общ знаменател, е толкова често срещан??

[BabyBluee]

господи не!!
и аз съм си го мислила, но не съм способна да го направя. много се обичам

[Annity]

Е то това всеки (или повечето) хора са си го мислели все някога в тежки
моменти, ама това не е решение, а бягство. И изобщо не се сещат, че има хора, които се притесняват и мислят за тях и с една такава глупост ще разрушат живота на родителите си най-вече и на близките хора... Проява на слабост, но в някои случаи наистина е много трудно да продължиш и да намериш сили.

[SisinkaS]

Може да рева и да се гърча от болка и спомени.. дни, месеци да не кажа и години.. Ама самоубийство - не Прекалено е крайно.. ще изпусна останалите ми хубави мигове до края ..Когато си е писан да е

[dPa3HuTeJl]

Хахаха кажете че съм със слаба психика или че съм болен , но бих се самоубил ако скъсам с приятелката си моментално.Да,на 15 съм , и да не съм "осъзнал" шибания живот и не ми и трябва , не ви говоря че съм един от тия който за най-малкото нещо изпадат в дълбоки депресии и мислят са самоубийства ,НЕ! И за мен това са нищожества , но обичам прекалено много приятелката си , така че ако скъсаме няма да мога да го понеса просто , наречете го "лапешка любов" или както вие си знаете хич не ми пука,казвам ви как стоят нещата при мен

[geni20]

^^^^^^^^хмм ами man няма да споря с теб , но аз да си представя как някои ме застревла или влак ме блъска или такива глупости ми изкачат 100 въпроса къде ще отида и що ще стане и само от мисълта умирам от страх , а камоли да си зема живота сам... Но ти също можеш просто да впечатялваш приятелка или да искаш по дълга връзка не те знам!