Като бях по-малка (15-16) и на мен ми минаваха такива мисли през главата. Примерно като скъсах (за пореден път) с първата любов и имах период, в който наистина не намирах смисъл в нищо. Тогава си мислех за такива глупости, но никога не е било нещо сериозно и никога не ми е стискало да направя нещо. По-скоро всичко е бил с цел да го сплаша него и да го върна при себе си по някакъв начин... Пфф колко глупава и жалка съм била само

Като цяло мисля че са много малко хората, на които им стиска да се самоубият. А и за мен това е адската простотия. Тоя живот ти е даден, за да го живееш и да се бориш. На никой не му е лесно, но всеки крета някак си. Всички имаме проблеми ама не сме тръгнали да се самоубиваме нали... Това е най-лесното, което можеш да направиш - да се предадеш. И кво постигаш по тоя начин? Отиваш си и оставяш само нерешени проблеми и болка на блидките ти и хората, които те обичат и държат на теб... А пък от любов е най-глупавото - като че ли ще се свършат мъжете и жените на тоя свят. Колкото и да обичаш един човек, колкото и да е трудно и гадно винаги има начин да продължиш напред...