Аз лично не бих го направила. Защото знам, че след време болката от раздялата ще отшуми, не е нещо, което не бих могла да преживея. Обаче не мога да съдя хората, които биха го направили. Мисля, че е трудно да намериш човек, когото да обичаш повече от себе си и без него не можеш да живееш, но не е невъзможно. Хора всякакви - всеотдайни, не дотам всеотдайни; крайни, по-лекомислещи.. общо взето зависи от човека и това, колко обича и колко зависим е от любимия.

Някой се беше изцепил, че самоубийците са ''долни нищожества''
Представете си случай, в който сте неизлечимо болни. Рак, да речем. Остават ви дни, може би часове. Болките са непоносими. Вие сте жив труп. Не можете да се храните, да отидете до тоалетната, да се движите, да разсъждавате трезво. Тогава не бихте ли предпочели да сложите край на живота си.. и на мъките? Тогава самоубийството не е ли оправдано??
Защо навика да се слагат всички под общ знаменател, е толкова често срещан??