Обичам ги защото са ми родители но това не значи че харесвам . С такива хора не бих искала да имам общо ако не ми бяха родители . Те са суууупер рутинни , всичко в живота за тях е адски трудно , живота е гадно място пълно с мъки и за тях шибания живот е без смисъл защото мамка му са толкова материални . Ядене и пиене ако има и да избутат следващия ден . Не са депресирани но са отчайщо посредствени и обикновенни ... не обичам това . Нищо вълнуващо не им се случва те не го искат . Страх ги е като уплашени зайци . А живота не е безсмисен Всички ние имаме една мисия на земята и всичко е повече духовно от колкото материално ... а те са бедни духовно . ПразНи портали .. скучни ... спрели ... ограничети ОТВРАТИТЕЛНИ хора .... Искат и мен да накарат да бъда като тях но аз не искам да живея така от такъв празен живота се страхувам най-много и НЕ ИСКАМ да се затворя в окови като тях . Искат да избият от мен своенравието ми а то е част от личността ми щото аз управлявам живота си . Искат да избият всичко " лошо " от мен което те просто не разбират и казват че е такова щото просто не разбират нищо . Има ин е ян има слънце и луна има ченро и бяло и не може без едното или другото . Има зло и добро и то е във всеки! Да караш някой да бъде само едно нещо и като да не му позволиш да бъде личност . Но за такива хора всичко и много просто . Когато ги питаш защо живееш ше ти кажат че смисъла на живота е да работиш за да имаш дом в който да се криеш от света за да избутваш нататъка ... всеки ден едно и също ... всеки ден като роботи които не мислят ... не ми харесват тия хора ама ги обичам щото знам че въпреки всичко се пробват да правят най-добпото и ми дават всичко които могат НО МЕ ЗАДУШАВА ПРИСЪСТВИЕТО им ....................... те са хораа дето попринцип избягвам да срещам щото правят живота тегав [/i]