Моите родители далеч не са като товите. Много луди глави са. Правят пълни простотии. Понякога ми се случва аз да им правя забележка. Разбира се всичко е с мярка. Стане ли въпрос до мен и брат ми обаче нещата се променят. Аз съм още малка за да излизам с момчета, да ходя по кафете и т.н. , но не съм малка да гледам брат ми по цял ден, да готвя, чистя и прислужвам или пак да обикалям целия град за да купя нещо на майка ми. Като ѝ кажа, че ще излизам с приятеля си ми се мръщи, само че като ѝ трябва нещо "Миме, айде мамо да отидите до Метро с него". Но все пак са ми родители и ги обичам и уважавам. Приеми своите такива каквито са, но се променяй заради тях. Понякога родителите не разбират, че ние сме си ние те са си те. И ние не можем да бъдем като тях. Разбирам те, за това с избягването аз също имам моменти, в които предпочитам да не говоря с тях, защото ми всигат нервите. Просто се опитай да ги разбереш. Според мене живота ги е направил такива. Хайде успех и ако не се разбирате винаги може да забременееш и да се омъжиш (шегувам се )