Бих описал моите родители по същия начин по който го е направила авторката на темата...и въобще ситуацията е идентична...с разликата че те не просто не могат да ме разберат...те и не искат...дотолкова са предубедени и вглъбени в своите си измислени правила и начин на живот че не вярват че дори е възможно човек да си помисли че моооооже пък и да има нещо друго на тоя свят...ама под 'убедени' имам впредвид крайно убедени...просто на всякакво ниво отричат инакомислието...

Предполагам сами разбирате и как се чувствам аз...като човек който постоянно разсъждава над този и редица други свързани с това проблеми когато като засегна темата те ми казват неща от сорта на 'виж кво...не ме занимавай с глупости и философски трактати...ако не искаш да спазваш моя/нашия ред се изнасяй...твоя работа...' или просто 'не ме интересва...'...което си е удар под кръста щото дори и да знам че мога да ги навра в кучи...сещате се...та дори и имайки впредвид че съм способен да го направя по всяко време просто не бих могъл и то не защототая някакво уважение специално пък към тях...за нищо не съм им длъжен и не мисля че трябва да да им благодаря за нещо(все пак не аз съм ги карал да ме правят...)...но просто не мога да наранявам...така де...мога но като се замисля не искам да наранявам хора които в продължение на почти 18 години виждам всеки ден...пък и това би рефлектирало върху 7-годишната ми сестра...

И така...аз лично мислейки не стигнах до друго решение освен да се изнеса от нас но просто положението ми е такова чена този етап не мога да бъда финансово независим и едновременно с това да имам някакви перспективи за развитие тъй че съм вързан ако не за тях то за други роднини...и това ме убива...но това е положението и ще ми се наложи да ги изтрая още 1 година докато не се изнеса от нас...регламентирано...

Не че нямаме и хубави моменти...просто в никакъв случай не компенсират лошите периоди...просто се научи да ги понасяш и да пренебргваш това коетоти казват...а и в крайна сметка ако не са пълните нечовеци ако пробваш с малко психоатаи може и да постигнеш нещо...примерно ако виждат че си постоянно тъжна или нещо такова...мисля че би помогнало...но в крайна сметка ти си ги познаваш...

Извод: Не мисля че за подобен род проблеми има решение...или те се променят или ти...иначе просто се понасяте някак и това е...