Нещата в моето семейство никога не са били много розови . Аз съм момиче и живея само с майка ми , която е страхотен човек освен ако не е в криза . Болна е от страхова невроза , имаше период в който надигаше чашата и ставаха големи скандали полиции молиции.. много кофти филм . Не ми е била лесно с нея (на 16 год съм) и на нея изообщо не и е било лесно с мен . Към 8 клас успеха ми спадна , почнах да пуша трева , която за нея беше все едно е хероин и макар да е супер съвременен човек , не можах да я убедя на 100 процента че не е толкова страшно . Баща ми живее в друг град заради бизнеса си а и защото не може да живее с нея . Двамата не могат да се понасят и са ставали яки пубоища , скандали и ужаси . Не оставайте с убеждението че сме някакви прости селяни. И двамата са образовани хора, но несходствата в характерите им са прекалени . Според нея той и е съсипал живота , а според него тая е ужасен човек , който търпи само заради мен .
Сега обаче баща ми оставя бизнеса си заради вече преклонната си възраст и се налага тримата за живеем в един апартамент . Това не можело да стане и след разговори ,скандали и прочие ... майка ми каза че се отказва от мен и отива да търси щастието си на друго място .. поне колкото години и оставали искала да е щастлива . И без това прекалено много главоболия съм и създавала . След всички тези години станало ясно че с баща ми не могат да се разберат и нещата спирали до тук . Да сме се били оправяли .. не и пукало вече . Събра си багажа и утре си заминава . Дори не знам къде ...
Много пъти в момент на тежка криза съм искала да се махне от живота ми , казвала съм и го милиони пъти ... но въпреки това тя ми е майка . Обичам я повече от всичко на света . Даваше всичко за мен въпреки че ме е гонила от нас , обиждала ме е и тн... това няма значение . Връзката майка- дете би трябвало да е нескъсваема . А ето че се скъса ... сега оставам с бъща ми . Човек твърде голям консерватор . Точно обратното на майка ми . Тя обича да живее , супер ведър и усмихнат човек когато не е отчаяна .. толкова морето сме прекали с нея и венаги е все едно не съм с майка си а с най-добрата си преятелка .
Тя обаче не е толковя настоятелна да съм отличничка в училище , не смята че трябва за живея като в затров, а напротив . Осъзнава че сега са ми годините да живея . Но с нея може да не стигна толкова далеч ... аз съм много своенравна и ми трябва твърда ръка каквото ще получа от баща ми . Твърде твърда може би ... но сигурно ще е за добро .
Ужасна тъга изпитвам сега . Не проумявам как може да ме остави ?? А знае че няма връщане назад никога ... каза че щяла да ми дойде на сватбата след години . Идва ми да плача и да чупя и то най-вече от яд . Не знам как ще продължа от тук нататък но ще е тежко ...
Стигнах да тук че си изливам душата пред непознати . Няма на кой друг ... няма и да има . Най-добрият ми приятел вече го няма . Вече съм сама и живота ми удари първата плесница която ме събужда и виждам реалността . Просто бях твърде привързана към нея . Утре тя си тръгва. Утре имам рожден ден ....