моя живот

[monikalubenova]

Благодаря на всички които четат тази тема. Това е втората тема която пускам. Та така... когато бях на 8 години баща ми почина след това аз, майка ми и сестра ми едва го превъзмогнхме. Сега 4 години по късно сестра ми е на 17 и почва да изгражда свой начин на живот а аз все още съмм залепена за поличката на мама. Сега майка ми излиза с един човек който наистина е свестен но аз не мога да приема в своя живот много пъти се е слъчвало да водя разговори с майка ми. Даже сега ще ходят в Гърция. вече почвам да свиквам. Напоследак много се карам с мама. Винаги си мисля че ако баща ми беше жив всичко щеше да е различно. Знаете ли колко искам да се пренеса в някое щастливо семейство. Колко ми харесва семейството на братовчедка ми. понякога и завиждам но се радвам за нея че поне е със двамата си родители. Много ми беше трудно да кажа на съочениците си за това и много често се чъвствам необикновено дете а ми се иска да съм като моите съученици. кажете ми как да постъпя с приятеля на мама

[BlindedAngel]

Най - малкото щом найка ти го е харесала и избрала трябва да уважиш избора й.Явно още тъгуваш по баща си и не искаш никой да го замести, ама в крайна сметка и майка ти е човек.Пък и сама казваш че е свестен така че не виждам какъв е проблема да излезете всички и да се опознаете ( ако не сте го направили ) и просто да забележиш държанието му.Ако не видиш нещо нередно няма смисъл за притеснение.

[MissDeadly]

Трябва да разбереш, че на нея няма да й е по-лесно ако е сама. Щом казваш, че човека е свестен какво те притеснява...? Не знам на колко години си, но един ден няма да има ги има дечицата на училище, които нищо не разбират от живот и от които да се срамуваш. С времето всичко ще си дойде на мястото, просто не се предавай духом

[UnkNoWn12]

Всичко зависи от човека,който е избрала майка ти...Ако е свестен и вие можете да се доближите до максимата за щастливо семейство,макар и да не ти е биологичен баща.

[Cveti097]

Разбира се, че ако бащати беше жив бсичко ще е различно. Майкати вече има приятел и ти трябва да го приемеш, разбирасе не коато баща. Не се карай с майкати за избора й, просто го уважи.

[radeberger]

Щом казваш , че е свестен няма от какво да се притесняваш. Приеми го. Всеки има право на щастие и не мисля, че трябва да ѝ пречиш.

[iiordanova]

Първо - съжелявам за баща ти!
Майка ти заслужава да има мъж до себе си. ((: Ясно е , че няма цял живот да бъде сама.
Приеми нейния избор.
Естествено , този мъж никога няма да замести баща ти. Никога!
И според мен трябва да му го кажеш , ако той се прави на много загрижен и се държи като твой биологичен баща.
Бъдете приятели , никой не казва да бъдете баща и дъщеря. Приятелството и уважението един към друг ще ви помогне.
Не се карайте , защото единствено майка ти ще страда от това.
Със сигурност , ако баща ти беше жив щеше да е различно. Но за огромно съжеление той не е..И живота продължава да си тече.
Според мен ти си малко огорчена , че майка ти си има приятел , сестра ти свой живот , а ти все още нищо.
Твърде кратък е живота , за да не му се радваш.
Миналото е минало , живей за настоящето! И гледай на нещата от към положителната и хубавата страна! ((: