... Живота е кратък. (таЗ толкова банална фраза...)
Странно ми е...и малко мъчно...В последните няколко дни си мисля за всичко...което се случва постоянно в ежедневието ни...Не исках да го казвам тук,но онзи ден...блях...наистина не искам и няма...каТ да е. (не е приятно)
Просто искам да споделя терзанията си. ^
Не знам...имам чувството,че само аз (от обкръжението ми) осъзнавам,че не трябва да се сърдим,обиждаме и обвиняваме помежду си за минали работи,за глупости и...за каквото и да е. И под минало не разбирайте детството,последната една година или миналата седмица...Минало е всяка една изминала минутка...секунда... И дори и някой да ни е наранил по някакъв начин не бива да му се сърдим и да го обвиняваме... Трябва да си прощаваме и да обичаме да обичаме... Защото нищо не е по-ценно от живота,здравето...и това да сме свободни...щастливи...

Аз...не се сърдя...не мога...сериозно не мога...гледам да не се ядосвам и да се контролирам във всеки един момент. Бих простила всичко...защото каквото и да стане живота продължава. Не обичам и да ми се сърдят,макар че като го правят не се моля,просто изчаквам сърденето да спре...но човече това е безмислено...пропиляваме настоящите си моменти в абсурдни емоции...Понякога дори ми е ставало леко смешно...иронично или...не знам...и съм си мислила "Човече,защо ми се сърдиш" с огромно учудване...Можем да използваме момента за далеч по приятни занимания. Не искам да завися от никой и не искам никой да зависи от мен. Не искам да съм нужна на никого и да чувам "Не мога без теб." Това е слабост и означава,че поставяме чуждото Аз над собсттвеното си.
Колкото и трудни моменти да съм имала и колкото и тежко да ми е било си мисля за това...и ми е мъчно...Представих си какво ще е ако умра съвсем случайно утре и колко бих съжалявала ако съм съм се сърдила на някой или съм го обидила по какъвто и да е начин.

Искам всеки да знае,че ще умре утре.
Не искам да планираме дните си...





няма смисъл...не искам да пиша вече.