Цитирай Първоначално написано от ShtrudeL
Искам всеки да знае,че ще умре утре.
Не искам да планираме дните си...
Ха,йес бе.


Едно от нещата които мразя най-много в себе си.Много съм злопаметна. Ииии...помня някакви думи отпреди +5 години,всичко лошо го помня.
Когато си лягам и уж ще спа...тогава идвад мислите за всичко отминало.И си спомням примерно как преди 7 години,някой ми е казал,че съм дебела :/ Тъпо е,адски е тъпо.
Иска ми се да имаше някакъв елексир,нещо като тревата но използвано във вид като ваксини.Ваксини които ни карат да се усмихваме на света,да не злобеем и т.н.
Много хипарско ;д Но така искам.
Когато някой ти каже "просто спри да ти пука"...все едно да кажеш на порязъл се човек да не кърви :/
Всичко е лесно на думи...
Иска ми се да съм като тебе.Не,че не прощавам, напротив много бързо някой може да ме излъже със мили очички.Ноо...пак ще помня това с което ме е наранил...



Дневник на недоразбратите и обърканите.На мечтаещите деца ;д
Да...и аз бих искала да отида на някой добър психолог или нещо подобно.Но съм леко скептична де.Не мисля,че един здраво стипил човек би могъл да разбере моите мисли.Всички ти казват "дам,дам" клепат и клонят глави и казват с подправено съжалителен тон "знам как се чувстваш миличка" ...

Сад :/