Найс.

Аз май си искам психолог. Т.е...интересно ша е. Сериозно говоря. Мисля,че ще е единствения човек,който ще се прави убедително на заинтересован. Веднъж съм говорила с училищния психолог,ама то всички говорихме. Каза ми големи глупости. Правехме някви тестове и трябваше да отговаряме на разни хм въпроси...е...след това нали има ...ох...какво означава това което си отговорил...е ...моите бяха с очудващо неверни значения така да го кажа и той ме изкара ебати нещастното човече. Аз просто си имам яко въображение,пък той туй не го разбира. каТ' да е.

ArrowsOfDeath говорили сме си да. Имаме доста различни гледни точки. Вече не ми е тъжно май заради това.


...Когато бях малка едно момче почина. Беше болно. Беше на 15. Имаше по-малко братче,което е голямо колкото мен. Семействата ни бяха доста близки. Той знаеше,че ще умре. Имам негови снимки. Не излгежда тъжен,нито щастлив. Бил е слаб,блед и...просто си представям (не,не не мисля че мога) как се е чувствал,когато е бил сред класа си (тогава завършваха)...как всички са били щастливи,имали са планове за това как ще продължат живота си напред...стана ми тъжно.

Не бе не си ме представяйте като ревящо,сдухано същство. Щастливо съм си мисля. Не е толкова зле колкото изглежда и се опитвам да не драматизирам излишно.
Просто ми е странно когато хората около мен ми се сърдят. Дори мисля,че губя интерес и че със сърденето си ме отблъскват. И искам да съм още по-свободно. Писна ми да угаждам на всеки и да не мисля за собственото си щастие.