Всички минаваме оттук набързо. Какво следва? Нищо, пълно извисяване, вкл. неосъзнато, оттам покой. От какво те е страх и какво те натъжава? Не можеш да оправиш всичко (дори пряко свързано с теб) докато си тук. Но можеш да помогнеш на някои хора, да осмислиш нечии моменти, ако и от моята гледна точка последното, генерално, да не е от огромно значение. Осмисля и твоите донякъде, все пак. Да си използваш моментите също, но не за сметка на другите, не наранявайки, погазвайки, предавайки, потъпквайки. Възмездие няма да последва, просто въпрос на принципи.

Хората имат тенденцията да умират, предполагам вече си забелязала? Когато очакваш смъртта, наясно си, че ще последва скоро, много неща се променят. Знам го, защото съм имал някога около себе си човек с преброени дни. Шибано е да си отидеш млад, не стига, че всичко е толкова кратко, ами съвсем да не си успял да вкусиш още толкова неща. Но и да не си се разочаровал от много, да не започнеш да презираш околните и.., айде дотук, че 'ептен започна да ме избива на философия.

А хората винаги ще се опитват да те принизят и стъпчат, доста по-сериозно от сърдене и желание да им угодиш. Гадни са, бездушни, пластмасови, подмолни, зли. Изключения има, ала твърде малко.

Училищните психолози не струват, тези по държавните болници също с малки изключения. Губили са ми времето неколкократно. Успех, гледай да не попаднеш на някое бабе само, защото те са най-дразнещи. Не си от София, иначе щях да ти препоръчам доказано добри, макар и без да съм изпробвал лично. Един, два, три, пет такива разговора надали биха те обогатили особено, нито биха ти помогнали кой знае колко в намирането на екзистенциалните отговори или по-бързото осъзнаване на житейските истини. Разбира се, ако разполагаш с време и пари, може да опиташ.

Не знам щастливо ли си, объркано или тъжно, но ако ще пишеш в bold, старай се да е по-грамотно.