Аз съм момиче на 15 и доскоро живях в едно малко градче или както аз го наричам-голямо село. Винаги съм искала да живея във Варна. Там просто въздухът ми изглеждаше по-различен, а хората-прекалено забързани, за да седнат и да обсъждат кирливите ризи на останалите. Като цяло животът ми винаги е бил приказка в сравнение с обърканите до голяма степен безсмислени съдби, които част от познатите ми са избрали. Наричам ги познати, защото никога не бих могла да разчитам на тях и те винаги са били просто хора, които съм поздравявала на улицата. Та тъй де, миналата година се изместих във Варна(най-после) заедно с майка ми и нейния приятел, защото бях приета в едно от най-елитните училища там. В началото беше ужас. Квартирата беше тясна, аз нямах приятели, майка ми искаше да се връща, понеже не обичаше промените и беше свикнала всеки втори да я поздравява. С парите трудно се оправяхме тъй като с работа бе единствено баща ми. Както и да е, този период отмина(слава богу). В момента сме в една супер яка квартирка в най-готиния квартал, всеки има работа(без мен де ) и всичко се нареди. Аз съм зодия риби (за голямо щастие и нещастие) и винаги съм се стремяла към съвършенството-абсолютното съвършенство. Това понякога ми изиграва лоша шега, разбира се, тъй като съм доста ранима и чувствителна. Та, вкъщи ми е добре, постигам големи успехи в областта на литературното творчество, в училище съм отличничка, имам достатъчно ИСТИНСКИ приятели (за жалост, повечето от които не са във Варна ), не ми липсват досадни ухажори, гадже нямам (но на няколко пъти съм остановила, че без такова се чувствам по-добре ), майка ми е най-прекрасния човек на света, баща ми-най-грижовният И ВЪПРЕКИ ВСИЧКО все нещо не ми е наред. Напоследък ме хванаха едни хормони-ту ми е весело, ту ми става криво и ми се иди да изчезна, ту ми се излиза, ту не ми се прави нищо. Знам, че съм тийн и предполагам е нормално, ама при условие, че нямам проблеми, защо от време на време ми се приисква да се хвърля от някой мост
П.П: благодаря на тези, които си направиха труда да изчетат моите романи , просто имах нужда да го споделя с някой