901.
Отново въртя в ръцете си тъмносиня глупава запалка. Някога той имаше същата. Секундно колебание, но... не, това не е неговата запалка, тази ми е по-чужда, по-далечна. Ето, че главата ми отново е заета с мисли за него, образът му оживява и става все по-наситен в измъченото ми съзнание, опитващо се да пресътвори и прероди безвъзвратното минало. А миналото... струва ми се толкова мое и в същото време толкова чуждо, непознато, сякаш не аз съм живяла този живот и градила тези спомени. Бавно премествам ръката си и я слагам върху бледия пламък на почти умрялата запалка. Би трябвало да изпитвам болка, човешко е да ме боли, но не. Болка има единствено в сърцето и душата ми. Болка, която не съм способна да спра, защото с времето тя просто е станала по-могъща от мен, сега аз нямам сили и възможност да я победя...А може би трябва да свикна с тази бавна и мъчителна смърт, с този немислим и невъзможен ад, тази ужасяваща и нетърпима болка, толкова наситена и изпълнена с решителност да довърши всяка част от мен.. Цялото ми тяло, душата ми, разумът, всичко живо, останало от мен, се опитва да се бори, но няма смисъл, просто... нямам повече сили, остана само едно- да приема това отвратително чувство за част от мен и да свикна с него...кой знае, може би по-натам ще спра да забелязвам, че то съществува и ме изтезава вътрешно. Пламъкът на запалката бавно намалява, с него си отива и моята борбеност, моя силен характер и хъс... Вече не съм силната, властната Ева..сега съм просто кукла на конци, по погрешка притежаваща подобие на разум и чувства.


902.
Той се обади и ми придаде малко сили, сили, длъжни да ми помогнат да оцелея още 7 дена до другия happy day, в който той пак ще се обади, за да ме презареди... Замислих се, "презареди", какво сравнение...Това ли съм аз- батерията на мобилен телефон, нуждаеща се от електричество, за да продължи жалкото си съществуване? Забих глава между ръцете си и заплаках, колко зле...Да, аз съм точно като mobile phone, а той е нещото, единственото нещо, без което не мога. Тръпки побиват цялото ми тяло, ами ако телефонът се повреди? Ако нещо се случи и системата издържи по-малко от седмица? Какво ще правя тогава, как ще дочакам своето "презареждане"? Шумно въздъхвам и изправям главата си. Сега ми е достатъчно зле. Нека мислим за още по-влошените обстоятелства, когато те се случат. Дотогава просто ще ловя обхват и ще продължавам да служа...някому.