`Как се чувствам`

[Lexynnka]

18.
Един непознат човек се появи и зароди в мен семето на надеждата, надеждата, че всичко ще е наред. Сега човекът не мисли за мен/нас и върши работата си, а семенцето бавно ме изяжда. Иска ми се да не му вярвам изцяло, за да не се разочаровам после, но то вече е пуснало дълбоките си корени в душата ми и не ми дава да дишам. Усещам как сърцето ми отново се свива и към очите ми се прокрадват горещи, но горчиви сълзи, които искат да излязат и да оставят на лицето ми белезите на душевната ми болка и самота. Въздъхвам и си спомням за мига, в който се съгласих да изживея всичко това и се примирих със съдбата си. През главата ми бързо преминава мисъл, толкова внезапна и отвратителна... не, аз съм силна, и аз ще успея да избутам тялото, душата и сърцето си до момента, в който всичко все пак ще бъде наред. Тялото би успяло да направи това и само, но не трябва да позволявам на сърцето и душата ми да се изгубят някъде из безкрайния лабиринт и да потънат безвъзвратно във времето. Без тях всичко това няма смисъл, без тях дори живота ми... няма смисъл.


.....

така не е толкова хубаво