Глава първа

Аз се казвам Ева, междудругото.И съм от Англия, Лондон.Един голям град с много туристи през цялото време.
Лятото си отиваше…това ми беше пределно ясно.Вчера беше толкова горещо и приятно, небето беше наситено синьо, без нито едно облаче.
А днес времето бе мрачно и студено, синьото небе бе скрито под черни облаци.
Всичко говореше само за едно – студена есен, училище, а и Дерек трябваше да си тръгва,защото живееше в чужбина и идваше само лятото…
Мразех това!Толкова го ненавиждах!
Седнах на перваза на прозореца и се загледах.Нямаше усмихнати компании,нямаше смях,хора по бански връщащи се от плажа, ресторантите и кафетата бяха празни.
Отидох до леглото и седнах на ръба му.След секунди станах и се погледнах в огледалото.
Седемнадесет годишна червенокоска с бледа кожа и лунички.
Сините ми очи нямаха блясъка, който имаха само през лятото.
Погледнах към снимките ни заедно.Изобразяваха смях, топлина, щастие, лято…
Но това вече просто…го нямаше.А предстоеше нещо още по-ужасно.Семейството щеше да се мести!От любимият ми град в света Созопол в Париж.Е винаги си бях мечтала да го видя, но не и да живея там.
Но поне учех във френската гимназия.Бях завършила фотография.Всъщност ние се местихме заради мен, защото си намерих работа във Франция.
Да поясня: живея с родителите си защото нямам достатъчно пари за жилище.
Отворих гардероба си и извадих два големи куфара за багажа си.
В единия набързо напъхах всичките си дрехи,а в другият всичко останало, книги, дискове, плюшени играчки плакати и снимки.
Аз съм от Америка, но се преместихме в Лондон, а сега се местя отново.
Легнах, защото утре трябваше да ставам рано.

Глава втора

Събудих се към три часа сутринта, а в стаята беше ледено студено.
Краката ми замръзваха.
Покрих ги с одеалото и се опитах да заспя.
Но това не беше възможно.
Чувах силни викове от коридора, счупени чинии, шумни стъпки.
Станах за да проверя какво става.Отворих тихичко вратата, и отидох до кухнята, за да взема точилката.
Отидох в хола и очите ми се разшириха от страх.
Там имаше голям, черен вълк.Стъклото беше счупено, а животното дращеше с нокти по стъклото на секцията.Лъхна ме един аромат.Гора, пръст, миризма на хищник.
Но всъщност не се страхувах от него.Във момента, в който ме видя той спря.
Легна по гръб и показа корема си (това означава, че на този, който прави това му е като главатар на глутницата).
Учудих се, че не ме нападна.Приближих се.Прокарах пръсти през навлажнената от роса козина.

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ...


СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ...