Здравейте! Да ви попитам. Как мога да предложа на момиче, което го виждам рядко и само на работното и място. И и казвам само едно "Добър ден" и "Довиждане"?! Не мога друго да я заговорям, само служебно. Не я познавам - само там я виждам! Гледам я в очите средоточено, усмихвам се, любезнича... Забелязах веднъж като си тръгвам и веднага се обърнах, и погледите ни се засякоха... когато разговарям, без да искам правя гримаси / муцинки от притеснение и така си мислия все едно е от недоволство, но го правя от притеснение /. Но проблемът е такъв, че съм от друг град и ми остава само една година да съм в него... аз редко се влюбвам, но като се слюбя си живея в собствен свят... мисля, че проблема стои така, родителите ми гледат странно когато разговарям с момиче, още от едно време са против да се заномавам с момичета и още повече да имам гадже. Дори баща ми вика който се ожени, че е луд - натяква ми го винаги, а за деца да не говорим... най - голяма та му грешка е, че се е оженил... колежки се бъзикат пред мен и пред майка, защо нямам приятелка... майка отговаря, че не ми трабва и че аз не искам... години са ми насаждали, че не е хубаво, че нетрабва, същото е и със шофьорската книжка... какво да правя?! И сега чувството е такова: все едно е нещо неморално, грешно, глупаво - все едно съм крадец...