Здравейте..не мисля,че някой има разрешение на проблема ми,но в неделя вечер няма на кого да изплача болката ми,а имам нужда да заспя..

С приятеля ми сме заедно от половин година.Обичам го повече от всичко - той е стимулът ми,въздухът,водата,живота ми.От месеци мечтая за бъдеще и го чертая с него в ума си.А и всичко върви наред и..

Днес ей така,както си бяхме в страхотно настроение и се забавлявахме,той нещо се намръщи (със сигурност не съм казала нещо,което да го направи!!) и аз се опитах да го развеселя.Но той ме попита защо искам да съм с него и хиляди други абсурдни неща.Едва днес,след толкова време ,той ми показа,че не се ...чувства..сериозно обвързан с мен.Опита се да ми каже,че не бива толкова да се привързвам към него и т.н. Оказа се ,че " обичам те по някакъв начин,но не съм сигурен ,че е като теб" и ,че това положение " за момента ми е достатъчно".Доскапах му настроението,заявявайки,че не мога просто да се пусна по течението,защото имам чувства и колкото повече се оставя да мечтая,толкова повече ще съм наранена накрая.

По душа той е доста затворен.На мен не разчита много (т.е. колкото съм свикнала),но определено знам,че ми разчита повече от на всички други.Той е единак,не е свикнал да му се месят.Всъщност, с мен му е най-дългата връзка,но не знам...
Но той беше човекът,който ми каза,че иска да живеем заедно!Ако това е от значение..и не беше отдавна..преди седмица-две..
И не знам!!! Той не иска да се разделяме,директно отговори..

Съзнавам,че няма въпрос,но просто наранената ми душа пищи с все сила...