Цитирай Първоначално написано от SummerDream
Значи, попитах те за мястото, в което учиш, от гледна точка на това да разбера какъв тип гимназия е-езикова/математическа и от гледна точка на това, за да разбера, дали от там идва до някъде самочувствието ти за начетено момиче ;] Не ме разбирай грешно, не смятам, че мястото, където учиш, определя какъв човек си и дали си начетен или не..има далеч по-различни фактори..Колкото до първия ми въпрос, да, перфектно ти разбрах отговора още от първите изречения..Мислиш, че по този начин се държиш като себе си и че наистина няма нужда да слагаш маска за пред познатите си..И от една страна, наистина е така..но ти си на 15, както и аз впрочем, и животът е пред теб, усмихвай се по-често, радвай му се, това не значи, че слагаш "маска", а че просто се наслаждаваш на него..и преди всичко, мисли по-позитивно, позволи на хората да те опознаят, не се прикривай и пред най-близките ти-семейството ти..
Поувлякох се малко, но просто не можах да се сдържа да не кажа каквото мисля
И за да не е спам, я ни разкажи малко за човекът, който те прави щастлива, а именно приятелят ти : )

Така, ще започна с това, че мн ми хареса това което прочетох по горе
И зададе идеалния ? тук мога да пиша без да спирам..

---макар и да знам, че ще може да прочете и това мнение, нямам какво да крия---
Какво за него - той ми е всичко. Скоро навърши 17, учи в моето у-ще, за което мн се радвам, че дето се казва, всеки ден сме заедно. Имаме мн общи интереси. Смея да кажа, че нещо свръхестествно ни свързва знам ли..някак..по душа си пасваме..Той просто е част от мен. Нещо, в което съм се убдеила. Той е това, което винаги съм искала..Момчето, което винаги ме разбира.. толкова мил..искрен..романтичен..так ъв ценител.. незнам незнам как да го ошиша.. Моят ангел. Моето момче..бях се отказала да вярвам във всичко свързано с думичката "любов"..някак всичко ми бе станало..толкова..лигаво..из мислено..и жалко..че за мен просто не съществуваше такова нещо.. А съдбата..в един момент..просто ми затвори устата..доказа ми, че греша.. Той..той е моят свят..там където знам, че мога да се скрия..от всичко, което ме плаши.. от всичко, което не разбирам..от всичко.. [не си го представяйте някъф културист..не далеч не е такъф..описвам само..чувства] . Пада си хуманист..силно казано от всичко има някаква представа. С всеки следващ момент с него се убеждавам, че той е моята сродна душа. И въпреки всичко животът му се е развил мн ..сложно..незнам как да го напиша по-общо. От там и мн мн трудният му характер..Но поне когато е с мен - просто виждам, че е истински, че реално е щастлив.. и това е, което ме прави мен щастлива. Той ми е най-ценното..пазя си го като мое дете на моменти..
Мн си го обичам..незнам какво повече да напиша..